Заваля сняг... бяло е... чисто е...
Май само затова обичам зимата... докато започне да се топи и потекат води и киши...
А днес се питам, наистина ли обичам нещо от зимата. Или всичко е един спомен, детски... когато снегът е до кръста...
А може би и още нещо... по-скоро сън-мечта...
Бял, дълбок сняг, студ... но в къщата гори буен огън в камината, топло е... и не съм сама... Но...
Кой е... защо се губи образът... защо...
Нима спрях да вярвам в мечтите си...? Защо разумът ми /е, друг въпрос е, имам ли такова чудо/, не допуска бляновете ми...?
А така ми е студено... искам прегръдка... топла и нежна...
Много ли е...?
Дааа... много е...
Не никак не е много, дори е много мило че някои се сеща за подобни неща в тази снежна приказка... намери ме само преди да се разтопи
ОтговорИзтриванеandreydimitrov@dir.bg
http://mercator.hit.bg
Благодаря за жеста:):):)твоя постинг е прекрасен.Лека вечер.:):):)
ОтговорИзтриване:):):) Топла и спокойна вечер!
ОтговорИзтриване