времето...

Исках да напиша нещо за времето, климатичното. Но в размисъл ме хвърля друго време, бързобягащо...
А, да видим какво ще излезе.
Събота, неделя- почивни дни. По новому- уикенд.
Съботата бе с мрачно утро, тъжна... На пет километра извън града се показаха слънце и усмивки. Още малко по-далече от "цивилизацията" бе априлско време. С цъфнали кокичета, жлътнали се глухарчета, зелени тревички и буренчета. Имаше заблудени пчелички... истинска изненада за мен. И как да не помислиш за април... С едно такова желание за "боса по тревата..."
Неделя... облачно утро... дъждовно пладне... есенно време.
Утре е понеделник. Какъв ще е... ще дойде и ще го видя.
Но в мен ще пеят белите камбанки на кокичетата и ще греят жълтите слънчица на глухарчетата...
Нова седмица, нови дела, нови емоции... Това не означава, че всичко е съвсем ново. Хубавото е, че новото е продължение на старото, надграждане над съществуващото... Посоката е напред и нагоре... Напред и нагоре има място за всичко ценно от днешния ден, което ще намери своето място и развитие утре. Има място и за съвсем нови идеи. Обичам идеите... Пример за днешна идея е пресаденото ми алое, което чакаше този момент с нетърпение, за да покаже своята прелест и вълшебство.
Даааа, най-прелестни са цветята и децата. А по-голямо вълшебство от красотата и любовта... май няма...
И така... "утре" е на прага. Отивам да се подготвя за среща с него...
Лека нощ и топли сънища!