без смисъл...

Сърцето ми на топка се е свило. 
Не разбира как възможно е, в ден един, да трепка и сияе, а после на парчета каменни да се събира... 
Ни сърцето ми разбира, нито пък душата. Объркана е, като във кълчища да се е оплела. 
Сияеща, утрото добро го пожелава, а после... на този свят не иска й се тя да бъде. Ненужна е... на никого не трябва...

.