Пътят ни не е от вчера. Три години и половина /усмихнах се, защото точно в неделя, преди няколко часа, е точното време/...
Пътят ни... когато пътищата ни се срещнаха и в една посока ни поведе.
И тесен беше. И стръмнините преодолявахме. И криволичеше сред храсти най-бодливи. В мъгла вървяхме. бури ни забавяха, слънчев лъч ни водеше, на припек се поспирахме. Понякога тъй тесен беше, но ръка подаваше ми и след теб вървях спокойна. На рамото ти можех винаги да се опра и да поплача даже. С прегръдка ме повеждаше напред. Друг път умората не позволяваше ти да мечтаеш. Ръка подавах ти. Ти се доверяваш и опора съм ти аз...
Хубаво е!
Хубаво е дума бледа, но ние знаем що се крие в нея.
Пътят ни напред ни води. Усещаме - съдбата е до нас. Усмихваме се...
В дните ни последни, сякаш всичко е... тъй пълно, истинско, дълбоко... Прекрасно е това усещане. Искам да е все така. Макар да знам, че с теб това не е възможно. Защото с теб всичко по-хубаво с времето се получава... :):):) И все по-хубаво ще става...
Разглезил си ме... Искам повече... и още... Искам щастието да е винаги със нас... Тъй хубаво е да го виждам в твоя поглед да искри. Харесва ти, когато се оглеждаш в моите очи засмени.
Знаеш си... за щастието ми, ти виновникът си. ;)
Та... есента поведе ни на път...
Ден прекрасен ни дари. Дните есенни са къси, а неделният измина като миг. Ех, още някой час да имахме поне... Е, понеделникът ни даде малко време. Време само за двама.
Мечтая си... всичкото време напред да е само за двама...
Няма да има нощи безсънни... като тази... Нощи, в които самотата боли. Нощи, в които всеки спомен от студ потреперва.
Знаеш... дете съм на късната пролет с летен привкус... и топлината е моята същност. Топлината на прегръдките твои ме сгрява и лято в душата моя изгрява. И огънят в мен стига за двама... за нас...
Пътят ни не е от вчера...
Пътят ни... сега е и утре ще го има. По-прав, по-слънчев и по-цветен ще е.
Вярваш ми, нали?
Защото...
Защото те обичам!
И мечтите се сбъдват...
Няма коментари:
Публикуване на коментар