Желанието да бъда с теб пак там, където най-ранните ти спомени са живи. Там, където два пъти в месеца се връщаш при корените си. Там, където сега е тихо и само ти живот му даваш. Ти и верният приятел и пазач. Пази твоите спомени...
Вече там има и мои спомени. Наши спомени...
За втори път ме посрещаш там. Вярно, че сега минутките ни бяха преброени и още по-кратки, но са си наши минути, изпълнени с много съдържание.
Минутки с любов и благодарност.
Минутки забързани, разхвърляни.
Минутки за бърза разходка и набързо споделени идеи.
Минутки за хванати ръце, за прегърнати сърца.
Благодарността е силно чувство. Едно от най-силните.
Благодаря ти!
снимката е от твоята разходка, която с теб споделях с "телефон все ни свързва, телефон все ни дели"...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар