зелено в моя ден...

 .

Накъдето и да се обърнеш все е зелено.

Зелено... зелено... зелено...

Чувствам се у дома си... до корените си...

Зеленото ме приземява. Зеленото ме заземява.

Поемам въздух и енергия си пия от извора, който ме зарежда за следващите дни, за да преживея.

Днес край пътя гледах, баирите от ляво и от дясно, към реката поглед се промъкна и в небето се зарея... Свободата си намери днес душата моя. И празник най - зелен за мен е.

Зелено и зелено... хиляди нюанси...

Тополи със зелени лъскави листенца... Брезите с трепетни повеи... Върби надвесили са русо-зелените си кичури към реката забързана... Достолепни орехи с огнено-оранжево зелени върхове, устремени към слънцето... Храстите безимени край мен редят се в своите зелени дрехи... Други в свежо бяло се облекли, за да отразяват зеленото край тях...

Зелено... зелено... навсякъде край мен...

В детелините полегнах. С глухарчета се заиграх. Великденче ми се усмихна... Земята ме привлече в прегръдката си силна. Ръцете си разперих, за да ме прегърне. Очите си затворих.  Слънчева целувка по лицето си усетих. В небето синьо се загледах. Бели облачета заиграли, кадели си предат. Други, перести се размотават и не искат ред да знаят. Слънчеви лъчи с погледа ми си флиртуват. През ябълкови цветни облачета се промъкват и крият се зад други, след заговор със пролетен повей. И аромат омайващ ябълково-сладко-меден...

... Къде съм аз? Коя съм аз? Какво съм аз?...

Аз... нещо леко съм. Свободно. В хармония и мир съм. Аз зелено съм. От зелена съм дъга родено...

Дали глухарче да не съм? Или пък детелинка, но от ония с четири листенца за късмет? А може би съм облаче, влюбено в зеленото поле?

Не...

Не съм едно. Аз всичко съм!

Днес Хармония е мойто име.

И Зелено е паролата за моя ден.

Днес дъга зелена съм, с нюанси хиляди зелени...

Зелено... зелено... зелено...

Photo  by Aquawoman.