щастлива...

.

Щастието...
Когато сме заедно...
Когато усещането, че с другия си цяло...
Когато се усмихвам на усмивката ти...
Когато другото е без значение, щом потъваме в прегръдка...
Когато нежност и топлина изпълват ни света...
Когато ме целуваш до забрава...
Когато в разговор мечтаем бъдеще...
Когато в бъбривостта си губя думите...
Когато искам да ти кажа, а ти го вече чувстваш...
Когато чувствам, че съм твоя...
Когато...
Има толкова много когато... и никое не е повече или по-малко от другото.
Онова особено усещане, когато времето сякаш спира, за да си поеме глътка любов, преди да продължи неукротимия си бяг.
Усещането, че нещо в мен се случва, нещо, което ти усещаш и не трябва да ти го разказвам. Чувството, че съм обичана и нужна. Удоволствие е да виждам изгрева на усмивката в поглед замечтан. И липсата...Да, липсата... на съмнения... всякакви. Това ме радва, че го преодолях. 
Имам си увереност, спокойствие и сигурност. Топло и уютно е с теб във всеки миг на заедност. И много ми е сигурно... не питай какво значи това - така усещам го.
Щастието... с усещания нови ме даряваш всеки ден. Оставяш ме без думи и без дъх, омаяна от нашето заедно... И как прекрасно е всичко, което заедно решили сме и правим.
Усмивката ти обожавам, която ми даряваш след моя хрумка и закачка, внесла в дома...
И искам още толкова много аз да ти разкажа... За утрото, след сънища, в които бяхме заедно. Сънища, като в приказка се наредили... За сърцето, помни още всеки трепет с теб... За мислите, криле ми дали, за да е лек денят ми... За всичко искам аз да ти разказвам. Да ми се усмихваш и да ме прегръщаш. Сили ти ми даваш да вървя напред, с времето безспирно да се състезавам. Да намираме времето за нас и да го спираме за миг, който да ни топли и съживява.
... ... ...
Щастието... твойто име носи... А аз си те обичам...

.