някакво такова ми е...

.
Днес ми е... някакво такова...
Защо толкова често менят се настроенията ми? От времето ли е?
От мислите ми ли е?
Или пък съм луда?
И да съм... няма да ми каже никой...
А аз съм влюбена... Нима е лудост?
Обичам и показвам чувствата си. Не искам да ги крия... и не мога.
Нима е плашещо това?
Не искам да обсебвам. А само да обичам...
Всеки има свобода да бъде себе си... защото си е себе си... уникален и единствен.
Когато има ние, когато мислите са за нас това не значи обсебване, а е споделяне. Споделяне на себе си с другия...
Обичането е доверие... доверие в другия... и сигурност...
Луда ли съм? Не знам... а и никой няма да ми каже...
Знам само, че обичам те безумно... Днес ти си всичко за мен. Ти си моето утре... От къде знам ли?  Да кажем, че интуицията ми... не ме лъже.
Вярвам... Вярвам в красиво утре. Вярвам, че е то възможно.
Ако е пожелано от двама, то идва по-скоро... значи от нас зависи... ако искаш го...
Красиво, топло, сигурно, спокойно, нежно, наше... с усмивки и любов...
Всичко можем да го имаме... каквото си го пожелаем... и повярваме...
Знам, че можем... от нас зависи...
Пречки обективни има днес... навярно винаги ще има. Има ходове разумни днес и ний ги правим. Утре ще са други. Времето ще ни покаже кога, кое  възможно е...
Днес знам обичам те! И да те обсебвам аз не искам.
Обичам те такъв какъвто си и да те променям аз не искам.
Просто те обичам!


.