Есенен ден... Но от ония... неприятните... нежеланите... Дните, в които помръква настроението без причина. Дните, в които сякаш всичко е против мен. Дните, в които забравям хубавите си намерения и се отдавам на тъгата... безпричинната...
Опитите за усмивка на лъчите топлинка и светлинка искам да задържа по-дълго, по-близо. На моменти сякаш успявам да уловя топлото и оптимистичното, а в следващия миг, като капка търкулнала се по уморения лист на дървото остреща, оставам с празни мисли. В опит да ги запълня се втурвам с книгата под завивката, която да даде макар и измамна топлина за душата ми. Душата търсеща огъня, който да я държи жива и устремена в днешния и утрешния ден.
Но огъня изгаря...
Нека гори!
.
Амазонка, все може да се намери нещо, за което човек да се "закачи" и да повиши настроението. Най-малкото дърветата сега са красиви. Пожелавам ти усмивки за вечерта:)))
ОтговорИзтриванеРазбира се, Цветанка. Търсим го "нещото" и ше го търсим докато го намерим :) Усмивки и за твоята вечер! :):):)
ОтговорИзтриванеЩе дойдат и по - добри дни :)
ОтговорИзтриванеПоне на пролет се надяваме... ;)
ОтговорИзтриване