есенно...

.
Алармата на телефона е жестока...
Оооо, нима успах се... каква е тази светлина през щорите процеждаща се...?
Скочих от леглото, поглед към часовника показва, че времето е точно. Но загадката остава... светлината...
Поглед през прозореца... светло е... небето синьо е... и слънчев лъч прокрадва се.
Ясно е, но студът усеща се, макар и да съм в топла стая.
Есенните утрини студени, свежи в ранината си... усмихната такава е и днес... Усмихнах се и аз.
Малко дрехи на гърба... и сутрешният хлад ме освежава, и следи дори не оставя от сънливост нощна. Усмихнах се...
Слънцето неизменно по пътя си върви и всичко, докоснало с лъчите ярки, се преражда и блести в  пъстротата и яркостта на есенния ден. Денят е тих и топлина дори усеща се на припек... И още нещо се усеща. Онова безвремие в тишината на природата край мен...
Тихо, пъстро, топло и особено уханно... Ухае на есенен ден... ухае пъстро...
Полъх свеж напомня, че животът продължава. Продължава със усмивка на лицето... продължава със усмивка във сърцето...
А усмивката, усмивка си извиква от спомен топъл... спомен за бъдещия ден... спомени за бъдещите дни...
И питам се какви ли мисли и мечти ще ме поемат на крилете си... Не знам. Но знам едно - мислите и мечтите ще са топли, пъстри и любовни...
Любов през есента... Не е ли пролетта сезонът за любов?
Неее...
Любов през есента... Носи дъх на зрялост... носи нишка осъзнатост... усещане за сигурност... чувството за топлина е някак пълно...
Не, това не е рутината, смърт за всеки път напред...
Усещането е за споделеност... за необходимост да се отдадеш... и го правиш с радост и доволство... защото Тя е Той и Той е Тя... защото смисълът е в ние...
ние... силно е през есента...
Есента на зрялост...
И ухание на обич...



.