Онова крехко състояние, което търсим и се стремим да задържим по-дълго.
Защо постигането на баланс е толкова трудно и още по-трудно е неговото задържане... за още миг поне?...
Така е... Както и да го погледна, както и да го помисля, колкото и гледни точки да сменя и посоки да променя...
Балансът все по-често е утопия... Но не спирам да го търся и няма да спра...
Защото балансът, постигнат дори един единствен път, не се забравя. И има една неустоима привличаща сила... И събужда неподозирани вътрешни сили и желания.
Баланс в денят е тъй прекрасно изживяване, което успокоява и най-търсещия дух. Не води до заспалост, а до осъзнато спокойствие, което стимулира всички сетива да изгряват любов...
Пътят към баланса къде е?
Там... където вътрешният глас, влюбен в живота, ме води...
Няма коментари:
Публикуване на коментар