.
Когато дните отминават ден след ден, въпросите извират един след друг. Искам аз да спра въпросите, а с тях и дните. В моите възможности не е това, за най-голямо съжаление...
Дните са различни. И уж прилича днес на вчерашния ден, но грешка е ако го приема за познат. Искам да мога, всеки ден да срещам като непознат. И да се вълнувам от срещата си с него. Тогава ще запомня всеки миг на щастие, донесъл ми денят. Щастието ще е все различно и скука няма да допусне в дните ми напред.
Ще мога да запомня всяка слънчева усмивка, изгряла на лице любимо, в отговор на моята усмивка, с обич заредена. Ще докосвам с нежни ласки като първи път. Устни страстни ще ме мен целуват, сякаш за последен път...
Дните са различни. Различна съм и аз. И най-добре съм когато себе си съм аз. Не мислеща за туй, което някой ще помисли и дори ще каже. Защото него не касае то, а само мен. Защото аз избирам къде ще бъда и с кого. Изборът дори и труден, наглед и невъзможен е дори, но той е мой и мой ще бъде.
Избор с разум може да се прави. На избор и сърцето има право. Разумът избирал до сега е. Дали възможност на сърцето, вече трябва да даде?
Ей, такива мисли и въпроси се заплитат покрай мен. Усещам, че към пропаст сякаш ме повличат. Опитвам с разум да ги спра - не е успешно. Сърцето свое моля да се то намеси - а то преструва се, че спи... Безсилие и страх се в мен наместват. Започват да се чувстват като у дома. И търся начин, тез гости нежелани, как да пратя там далеч, за да се не върнат те при мен.
Уморена съм от последните си дни. Преминала през бурите на дните, изпълнени с емоции безчет, имам вече нужда от мъничко покой. Да се събера и да се подредя. То ред едва ли ще е възможен, но все пак мъничко подредба не ще да е излишна...
Такива мисли ме превземат в дните, някъде наречени - сатурнова дупка. Не знам в подробности какво е, но явно тъй ще да е... То... каквото е такова...
И все пак изборът пред мен е. Дали ще съумея да го правилен направя... от мен зависи и от никой друг...
Изборът е... време ли е да избирам...
Когато дните отминават ден след ден, въпросите извират един след друг. Искам аз да спра въпросите, а с тях и дните. В моите възможности не е това, за най-голямо съжаление...Дните са различни. И уж прилича днес на вчерашния ден, но грешка е ако го приема за познат. Искам да мога, всеки ден да срещам като непознат. И да се вълнувам от срещата си с него. Тогава ще запомня всеки миг на щастие, донесъл ми денят. Щастието ще е все различно и скука няма да допусне в дните ми напред.
Ще мога да запомня всяка слънчева усмивка, изгряла на лице любимо, в отговор на моята усмивка, с обич заредена. Ще докосвам с нежни ласки като първи път. Устни страстни ще ме мен целуват, сякаш за последен път...
Дните са различни. Различна съм и аз. И най-добре съм когато себе си съм аз. Не мислеща за туй, което някой ще помисли и дори ще каже. Защото него не касае то, а само мен. Защото аз избирам къде ще бъда и с кого. Изборът дори и труден, наглед и невъзможен е дори, но той е мой и мой ще бъде.
Избор с разум може да се прави. На избор и сърцето има право. Разумът избирал до сега е. Дали възможност на сърцето, вече трябва да даде?
Ей, такива мисли и въпроси се заплитат покрай мен. Усещам, че към пропаст сякаш ме повличат. Опитвам с разум да ги спра - не е успешно. Сърцето свое моля да се то намеси - а то преструва се, че спи... Безсилие и страх се в мен наместват. Започват да се чувстват като у дома. И търся начин, тез гости нежелани, как да пратя там далеч, за да се не върнат те при мен.
Уморена съм от последните си дни. Преминала през бурите на дните, изпълнени с емоции безчет, имам вече нужда от мъничко покой. Да се събера и да се подредя. То ред едва ли ще е възможен, но все пак мъничко подредба не ще да е излишна...
Такива мисли ме превземат в дните, някъде наречени - сатурнова дупка. Не знам в подробности какво е, но явно тъй ще да е... То... каквото е такова...
И все пак изборът пред мен е. Дали ще съумея да го правилен направя... от мен зависи и от никой друг...
Изборът е... време ли е да избирам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар