.
Има дни, които искам да не са били...
Има дни, които искам да забравя...
Има дни, които искам съзнанието да не се вкопчва в тях. А то прави точно това. Сякаш, напук ми напомня всеки детайл от мрачността на изминалото. Не му е достатъчно, но го и доукрасява с краски все по-черни. В черно ми представя и всеки бъдещ ден.
Защо в такива дни събират се и се привличат безнадежност и безсмислие, тъга и болка?
Опитвам да потърся поне една усмивка в мен и успявам да намеря някоя заблудена и загубена в тъмното. Тогава, надеждата бърза да кълни. Но сланата на безсмислието я попарва в миг...Слабост ме обзема и никакъв импулс за нещо различно... Дни, в които ме боли... душата...
Чела съм и знам, че в дни такива трябва нещо да променя, да търся нещо светло, да не съм сама... Но знанията нищо се оказват... Живецът в мене не усещам и искам да се предам на течението, което ме влече надолу и все по-надолу... Към студена бездна... самота...
Искам да се откопча от тази студена прегръдка.
Искам си слънцето в дните.
Искам пак да вкуся сладостта на дните...
Искам да вярвам, че черногледните ми дни са крайни и скоро ще се свършат. Ако кажа, че ми е за първи път, ще излъжа. Но за първи път са толкова много и толкова дълги...
Има дни...
А аз искам от другите...
Има дни, които искам да не са били...Има дни, които искам да забравя...
Има дни, които искам съзнанието да не се вкопчва в тях. А то прави точно това. Сякаш, напук ми напомня всеки детайл от мрачността на изминалото. Не му е достатъчно, но го и доукрасява с краски все по-черни. В черно ми представя и всеки бъдещ ден.
Защо в такива дни събират се и се привличат безнадежност и безсмислие, тъга и болка?
Опитвам да потърся поне една усмивка в мен и успявам да намеря някоя заблудена и загубена в тъмното. Тогава, надеждата бърза да кълни. Но сланата на безсмислието я попарва в миг...Слабост ме обзема и никакъв импулс за нещо различно... Дни, в които ме боли... душата...
Чела съм и знам, че в дни такива трябва нещо да променя, да търся нещо светло, да не съм сама... Но знанията нищо се оказват... Живецът в мене не усещам и искам да се предам на течението, което ме влече надолу и все по-надолу... Към студена бездна... самота...
Искам да се откопча от тази студена прегръдка.
Искам си слънцето в дните.
Искам пак да вкуся сладостта на дните...
Искам да вярвам, че черногледните ми дни са крайни и скоро ще се свършат. Ако кажа, че ми е за първи път, ще излъжа. Но за първи път са толкова много и толкова дълги...
Има дни...
А аз искам от другите...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар