Причина няма. Спокойно ми е.
Дори луната не е във фаза луда.
Събудих се по никое време. Разбрах, че Сънчо ме е изоставил и... станах.
Не скучая. Четох книга, музика си слушам и даже поработвам...
Тук е и среднощната ми муза, не веднъж била ми е компания в по-ранни времена. Тогава търсех причините за безсънните ми нощи. Сега не искам да ги търся. Нямам нужда от това.
Сега приемам тези часове като дар за мен, само мои си. И даже мислите ми не завършват с въпросителни. Мисля, че отдавна не съм била в такова равновесие. Особено е това равновесие. Някак пролетно и изпълнено с надежди.
Не, надеждите ми нямат си образи. Те са ми усещане. И така са най-красиви.
Като мечтите ми, които си мечтая. Мечтая ги красиви и топли. Мечтая ги цветни и нежни. Смели са и с невинност плаха. Моите мечти са си. Мечтите, които ще се сбъднат когато и каквито най-ми трябват...
Сега осъзнавам, че мечтите нямат срок за изпълнение. Те не знаят що е - мечта за утре или за другия месец... Мечтата родила се у мен в този миг може да се сбъдне и след час, а може и след пет години... Но не се съмнявам, че ще е в най-точния момент от живота ми...
Мечтите... мечти са, за да се сбъдват... за да ги сбъдвам...
Защото мечтите не са безучастно очакване. Сила са, която може и планини да мести...
Какво значи малки мечти? Големи мечти?
Мечтите са мечти без определение за големина. Те могат да бъдат всичко друго, но не и малки или големи.
Мечтите трябва да са тайни. Тайна на сърцето и душата. До тях не бива да достига поглед чужд. Само и единствено с едно изключение. Когато са мечти за двама...
Мечти за двама... Звучи красиво... Тогава е задължително мечтите да се споделят. Тогава силата не двойна става, а с много пъти по-голяма. Защото в мечтите за двама има вълшебство. Нарича се Любов...
Щастлива съм, че споделям мечтите си за двама... С много любов...
Знам, мечтите сбъдват се, когато в тях се вярва... Вярвам... И обичам... И мечтая... за двама...
А безсънното време... Дар е за мене... само мое си време...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар