лятна вечер...

Денят е към своя край. Летен ден, но хладен. А тук в планината е още по-хладно. Обличам жилетката си и излизам на терасата. Красиво е. Има изглед към планината. На запад слънцето клони към хоризонта. Зелените поля и гори притъмняват, обличат нощната премяна. На югозапад, зад онзи баир... на пет-шест километра по права линия, си Ти. Тази близост е вълнуваща. Знам, че съществуваш... знам, че си вече част от живота ми... една прекрасна част... Мисълта за теб ме вълнува... Мисълта... мислите... като птици се стрелват във вечерното небе... и се връщат, а после устремени в друга посока поемат... Лятна вечер е... но от хладните... С поглед, зареян в далечината, поглеждам назад във времето... преди много, много лета... Едно момиче тича по двора... наднича в тъмнината и гони светулките... Вечерният ветрец си играе с къдриците на непокорната й коса... Ето тук се скри светулката... ето я, пак се издаде... Играта й харесва... Викат я за вечеря... баба и дядо са се прибрали след като са свършили работата в градината, по двора, при животните... Толкова вкусно ухае картофената яхния на баба... Дядо ще разкаже за стари времена... тооолкова стари... когато дядо е бил малко момче... че как си спомня толкова отдавна... Ще приседне до баба... ще протегне ръчички и ще поиска да помогне за намотаването на преждата... а, бабо, бабо, хайде пак да ми покажеш как се преде... нека с "моето" вретено... Усмихвам се... ... ... Баба и дядо ги няма... отдавна... но топлината от тяхната обич усетих днес... Не успях да им кажа, че ги обичам... дали го усещаха... дали го знаят сега... Тогава смятах, че да покажа и изразя чувствата си с думи е слабост... каква глупачка съм била... Може би и затова днес се опитвам да показвам и да казвам на хората, които обичам, че ги обичам. Може би някой ще възрази, че когато обичаш някой - приятел, дете, съпруг, любим, думи не са необходими... Не знам. Може би някога не са необходими, но вече мисля, че никога не са излишни... Затова го казвам, освен че го показвам... и го повтарям... Да, обичам те! И ще продължявам... Слънцето отдавна е зад хоризоната...От изток изгрява пълната луна... колко е голяма... и загадъчна... и студена... Мммм, студено е... потръпнах от хладния повей на вечерния вятър. Перести облаци закриват лунното лице... нощните звуци притихват... Време е... Леглото ме очаква... Ще си извадя пак дебелото, вълненото одеало... Ще се гушна във възглавницата и ще извикам онова момиче, гонещо светулките... Над съня му ще бдят феи и вълшебници... ще му изпратят само най-цветни сънища... ще го дарят с най-светли мисли... ще му постелят само топли пожелания... Ела и ти... и за теб ще има топли пожелания... светли мисли... цветни сънища... За теб е и... моята любов... какво от това, че ми казваш, че не трябва да те обичам... Обичта не признава "трябва" и "не трябва''. Тя не знае какво е необходимо и кое не е... Тя просто те... обича... Лека нощ! . .