сряда, 11 юли 2012 г.

светлината...

.
Светлината...
Онзи лъч така необходим...
Разпръсва хаоса на мрака...
От кошмари ме събужда...
Жаждата сълзите утоляват...
За живот съм инициирана...
Лъч любов ме ражда...
На криле от светлина се рея...
Любовта ми е в душата...











споделено от в
Етикети: ,

5 коментара:

  1. cefules11 юли 2012 г. в 17:35

    Има ли любов в душата, има и светлина!

    ОтговорИзтриване
  2. Zvetanka Shahanska11 юли 2012 г. в 19:43

    ...
    На криле от светлина се рея.
    Любовта ми е в душата.

    Много хубаво и точно! Поздрави, Амазонка! Прекрасен стих!

    ОтговорИзтриване
  3. Amazonka11 юли 2012 г. в 21:00

    Да, Стефан, така е. Любов и светлина са дружки две...

    Благодаря, Цвети! :)

    ОтговорИзтриване
  4. anima11 юли 2012 г. в 22:52

    Ефирно и прекрасно усещане създава твоят стих!

    ОтговорИзтриване
  5. Amazonka12 юли 2012 г. в 10:22

    Благодаря ти! :):):)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)