лятна вечер...

.

В тишината на лятната вечер...
Когато слънцето уморено залязва...
... най-силно е усещането за... земя...
Да ходя боса в тревата е първи импулс на осъзнаване...
Гореща е земята под краката ми след жежкия ден. Тревите са свили листенца, за да опазят се за утрешен ден. Две птички в небето се гонят, вероятно са лястовички млади, все още не знаещи умора след летния ден.
Тишина... Тишината е най-осезаемото усещане...
Земята е суха. Изненадва с енергията, която ми дава. До днес сутрешната роса  ми носеше усещането за земя. А сега, сухата и топла земя ме... заземява...
И по-силна съм. По-силна е душата ми. И вярата, че за всичко има си ред.
Сега... насладата да се разхождам боса в лятната вечер ме усмихва. И мисълта, че една книга ме грабна, както никога до сега /нямам спомен подобен/. Увлекателно, интригуващо, замислящо... Не споделям всяка идея на автора, но начина, по който ме води из своите мисли и внушения ме удивлява и провокира. Да, провокира моите мисли и в други посоки. Краят е колкото предсказуем, толкова и неочакван... Не предполагах, че така ще ми въздейства.
Вечните въпроси за живота и за смисъла. За начините да достигнем до себе си. За бедността и богатството на духа... Все още съм под въздействието на последните страници... и на цялата книга. Не е случайно, че в такъв момент книгата е при мен. Няма случайности.
Не мога да обясня с думи защо моментът е най-подходящия за мен. Но усещам, че от това имах нужда днес... Днес.
Навън тишината отстъпва на нощните певци. Щурците, неуморими, своите песни вече разнасят. Хем си приличат, хем са толкоз различни. И се питам сега, дали всеки го чува това. Или за някой е просто някакъв фон от шумове...
Денят си отива, притъмнява навън... Нощният хлад обещаващ от балкана се спуска. За вечерни ритуали е време. Време, в което за сън се приготвям. Сънят, от който спокойствие чакам и за тялото и за душата ми. Всъщност, защо ги деля, когато те са моята цялост...
Научих се да си лягам рано. Това ми дава възможност и да ставам рано. Преди другите. За сутрешното ми време... моето си... Когато денят ме посреща с усмивка и надежди в мене посява...
Лека нощ!
... ... ...

При Ласка се усмихнах - бодил магарешки днес и мен ме спря