Точно преди месец написах на приятел:
От вчера имам желание да изчистя всичко излишно ми и ненужно ми...
И така... мина месец... а аз съм объркана.
Трябва да се справя и с друга празнота, нежелана, но неизбежна. Когато децата пораснат и тръгнат по своя път... Повтарям си... повтарят ми, че така трябва, това е доброто, такъв е живота. Така е, но на мен ми е тъжно и празно...
На моменти празнотата ме задушава. Все още няма нищо, което да я осмисли.
Знам, ще се справя с това! Просто трябва!
А и той ми липсва... :(
Ще се справиш! :)
ОтговорИзтриванеВярвам ти, Вълшебна Фейо!
ОтговорИзтриванеНикога не ме подвеждаш. Благодаря ти, че и сега си с мен!
Небето се разплака като мама.
ОтговорИзтриванеСълзите му попиваха във мен.
Една се спря на бузата. Остана.
Почувствах се от нея осълзен...
Дали не искаше да каже нещо
на своето пораснало дете?
Усетих я хем нежна, хем гореща,
прекрасна като майчино сърце...
Защо сълза? Въпросът ме задави.
Вземах я леко, сложих я в ръка.
Дали със майчината мъка ще се справя?
А мъка ли е нейната сълза?
Сълза е мама и като обича.
Душата ми от щастие запя.
Небето със любов над мен се стича,
а след това протяга и... Дъга!
Прекрасно е, Луна!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!