Есенен ден... дъждовен... мрачен...Есенен ден... натежал от влага... от следизборни мисли... от надежди...
Есента е сезон за прибиране на реколта... за равносметка... за оценка...
Есента е сезон за подреждане... на плодовете на природата... на мислите... чувствата...
Есента е сезон на избори... изборите лични...
Онези избори, които всеки прави... изборите всекидневни... месечни... сезонни... годишни... изборите на живота...
Изборите носят отговорност... Отговорност за мен, за другите край мен... И отговорността е избор... другото е безотговорност...
Изборът е дълг... с неизбежните трябва... Трябва... трябва... трябва... и тук се появява искам... Искам... аз искам...
Изборът безсрочен ли е... вечен ли е...? Какво означават думите завинаги и никога...?
Промяната на избор е избор...
Изборът може и да се отложи във времето. И това е избор... Понякога е по-лесният... понякога е необходимият...
Избор е да послушам разума... избор е да послушам емоцията...
Ежедневни са изборите... ежечасни... ежеминутни... избори...
Днес избрах... изпълних трябва... и за искам време ще намеря...
В опит за баланс съм днес... в есенния ден натежал от влага... и надежди...
Надежди, които лекотата носят... лекота за полет на душата, нетърпяща ограниченията на трябва...
Душата искаща живот... и полет...
Снимката е от тук.
"Ехо протегна ръце и получи от луната две шепи звезден прах, който разпръсна над спящия град. Пожела всички заспали да намерят измерението на онзи друг свят, който щеше да стане техен постоянен дом в един миг на преливане от живот в живота. След това се усмихна на съня, който разнасяше снежен прах над покривите на града.
ОтговорИзтриване- Лека нощ, Ехо! – прошепна ѝ вятъра."
Красиво е! Благодаря, Г.Ф.Стоилов!
ОтговорИзтриване