Преливащи от цветове...
Цветна чувствам се.
И влюбена съм...
С осъзната и изпълваща любов в сърцето.
По-лесно е, да се намерят думи, когато болката е владетел.
И много трудно е когато радостта и любовта с думи пожелаят да се облекат.
В такива мигове повтарям само, че щастлива съм. Тогава, погледът искрящ си казва всичко. В прегръдката ми, страстта на нежност се е преобразила... и смирена тишина...
Цветни настроения са с мен. И топли са. Влюбени и всеотдайни...
Да ти ги разкажа искам, но не успявам думите да събера при мен. Понякога бъбривост ме обхваща, а после крайност мълчалива.
Затова те моля: погледни ме... погледни в очите ми... Там, в очите всичко, всичко виждаш ти.
Там е любовта ми... Казвам ти, че е голяма. Как в две искри се тя събра?...
Но тези искри са твое дело, ти ги породи... и ги пораждаш, дори когато си далеч от мен.
Може и да си далече телом, но в сърцето ми си винаги със мен. И всяка мисъл с теб е споделена...
Объркано е пак, нали? Исках да напиша нещо подредено. Не успях.
Но знам, че ти го знаеш с ред или без ред. А казано на кратко е: Обичам теб!
Обичам теб! Това е... Щастлива съм със теб!
Благодаря ти, Обич моя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар