Всъщност, от снощи подобни мисли ме наобикаляха, но не получаваха своята стройност. / То друг е въпросът, колко стройни са сега, но... друга тема е ;) / И случайно, в ранното утро, наминавайки на гости при Кръстю, не устоявам на предизвикателството на разните ми мисли.
Мисли за идващото и отиващото си. За хората, които идват в живота ни и си отиват... за събитията, които ни променят, в една или друга посока. За нашата поява в живота на другите и влиянието ни върху техните събития...
Замислих се за онова усещане, което незнайно как и откъде се появява, че познаваш другия отсреща от векове. В този век, на почти неограничени възможности за общуване, се срещаме с хора, с които ежедневието ни не би могло да ни събере. Общуването е предимно виртуално, след време и реално. /но това не е задължително/ Не рядко наричаме другия приятел. И влагаме в тази дума истинския й смисъл.
С този приятел споделяме, изслушваме го, разбираме се. Когато ни е тежко от ежедневните въртележки, чакаме момента да споделим и да бъдем разбрани. За това не е необходимо да нямаме разбирането на близки и отдавнашни познати. Чувстваме, че този човек сякаш ни е пратен от съдбата в труден момент.
До един ден... Разбира се, че не е точен ден. Но един ден забелязваш и усещаш, че вече не е същото. Вероятно и в теб има вина. Може би си свикнал с отношенията като даденост. Може би си бил и малко рязък при последната среща, когато ти е било криво, но неуспешно си опитал да скриеш настроението си.
Но до вчера това не е било проблем... А днес... Днес усещаш явен хлад... Може би защото другия опитва се да скрие свойта кривина... Диалогът липсва, усещането - също... Обяснения за случващото се няма логични... И това тежи...
Да... много тежи... Тогава се опитвам, философски да погледна на случващото се. Търся си мислите, които ми напомнят, че ако нещо трябва да се случи, то ще се случи... Но някак примиренски ми звучат... Но и не мога нищо да направя... Или пък мога... Опитите ми не сполучиха...
Не знам... Може би трябва да приема, че хората идват и си отиват от живота ни, както и ние идваме и си отиваме от техния...
Ако го направя, ще е по-лесното. Но дали е вярното? И съмненията до кога ли ще са с мен...
Хайде, да изпием чаша топъл чай в неделното утро!
Радвам се,че тази картинка е станала илюстрация в изложението на твоите нелеки въпроси...или може би по-точно неделен монолог.
ОтговорИзтриванеЗа съжаление, отговор и аз нямам, мога да дам след време, но частичен и то с някоя картинка. Думи нямам за такива работи...:)
Лек ден!
Благодаря ти, Кръстю!
ОтговорИзтриванеЛек ден със зелени настроения! ;)
Дали от времето, но май доста сме на тая вълна ;)
ОтговорИзтриванеДано да е от времето, Светле, че не е хубава тая вълна...
ОтговорИзтриванеПри мен времето не оказа влияние... от доста време съм в търсене на обяснение... Явно е част от живота...