Животът...Животът се оказва понякога безкрайно кратък.
Уж, времето напред е, но... виждаш в миг как изнизал се...
По-тежко е когато виждаш как свършил е за близък... или даже само твой познат...
Струва ти се невъзможно... вчера заедно били сте. Хайде, вчера не, но миналия ден...
И въпросите не спират...
Нима възможно е?
Това ли чака мен?
Но аз не съм готов?
Животът ми сега започва... осъзнатият и тъй желан...
В мислите нахлуват спомени за, безумно рано си отишли, наши близки... И боли... Боли!
Тогава... преди пет години... през болка осъзнах, че смисълът е в хиляди неща, които заслепени в дните си пропускаме...
Тогава... обещах... на себе си... в живота радостта да виждам... и да търся всеки слънчев лъч...
А днес... отново осъзнах, че обещанието трябва аз да следвам...
Аз не знам... и никой друг не знае... пътят до къде е...
Тогава... нека слънцето прегърна... Облаците неизбежни са, не искам в техните прегръдки да се аз отдавам. Искам слънцето в живота си!
И даже ден да имам аз пред мен, искам да е поне със слънчев лъч огрян...
Животът кратък е... до болка...
Много мъдро казано... За себе си усещам, че колкото повече напредва възрастта ми, толкова повече се замислям за тези, които изпращаме завинаги от този свят и ми липсват повече. Страшно е, но и окрилява да се радваш на това, което имаш и да обичаш, тези, които ти дават щастие...
ОтговорИзтриванеДаааа... възрастта определено ни замисля...
ОтговорИзтриване"И боли... Боли!"
ОтговорИзтриванемного боли... а колко е трудно да свикнеш с липсата... да не кажа невъзможно, защото е дума пре-ограничена,но е трудно и болезнено... пък дори и да си очаквал...
А може би след "края" ще започне ново, по-светло начало в измерение на водопади от светлина.
ОтговорИзтриванеhttp://www.youtube.com/watch?v=_ORRLCVqP70&feature=related