Има дни и предвидими...
Днес бе от предвидимите. От онези с дни с много задачи, а когато в края на деня се обърнеш към изминалия ден, виждаш само безличност... И вчерашният ден получи същия етикет. Мога и по друг начин да го разкажа, тогава друг би казал- колко пълен ден, колко различен...
Различен... в безличността си...
Снощи преди да легна си мислих дълго, провокирана от гледан филм. Отдавна не бях гледала с такова вълнение филм. Филм, в който видях себе си... по-скоро исках да видя себе си... филм за любов... за забранената и невъзможна любов и за... превратностите на съдбата...
Та, снощи си легнах и мислих дълго, преди да заспя... за мен... за теб... за нас...
Мислих и усещах, колко ми липсваш... колко е студено леглото без теб... колко е пусто в душата ми, когато не мога да споделя всеки миг с теб... Тогава ми дойде спасителната мисъл - мога да намирам повече дребни моменти, които да оценявам и да разтварям сърцето си с радостта. Мога, вместо да мисля, колко много ми липсва топлата ти прегръдка, да си спомня нежните ти ласки и да съм благодарна, че съм ги получила... Мога и с усмивка да си представя следващата ни среща, когато и да е възможна, среща при която ще те погледна с обич и радост, и ще видя радост в твоите очи.
Искам да мога по-често да мисля по този начин. Усещам, че ми е трудно да се откъсна от усещането, че ми липсваш. Но не е невъзможно. Ще направя всичко, за да бъде възможно.
Ще възпитам мислите си...
Ето, тази прекрасна теменужка на Цвети, ще ми помогне тази вечер.
Сега си мисля, колко е крехка и нежна. И колко е силна и устремена. Усеща се живота в нея. Усеща се и заразният й оптимизъм, който ме прегръща. Тази снимка е и контраст. Контраст на живота, който започва за уханното цвете и този, който си отива с есенните листа...
А може би не е контраст, а просто е кръговрат... на живота...
Мислите ми бяха вечерни, вече са среднощни.
Мислите ми вече са по-мързеливи и някак замечтани...
Време е покой да им дам... до утрешния ден...
Нарекох снимката "живот сред есенни листа" при Цвети.
Теменужките умеят да усмихват:-)
ОтговорИзтриванеСнимката наистина е и контраст, и кръговрат, но определено е адски силна! Поздравления на Цвети!
и знаеш ли , банално , но факт-усетих себе си в написаното...
"Мога, вместо да мисля, колко много ми липсва топлата ти прегръдка, да си спомня нежните ти ласки и да съм благодарна, че съм ги получила..." - спомням си страшно често...всеки ден...по няколко пъти...
Теменужени усмивки, xabiba!
ОтговорИзтриванеДа, поздрави за ЦВети, снимките й винаги говорят много!
Факт е... много често намираме себе си, сред думите на други...
Спокойна нощ! :) :)
Хубаво прозрение! Кой е филмът? Питам не за друго, а понеже току-що ми препоръчаха да прочета "Яж, моли се и обичай!" и сега пък попадам на твоите мисли! Поздрави и много, много запомнящи се и лични моменти! :)
ОтговорИзтриванеДобре дошла си в Земите ми, Magicktarot – Соня Петрова!
ОтговорИзтриванеПризнавам си, че не знам кой филм гледах, нито по коя телевизионна програма. Филмът беше френски и беше започнал :)
Гледала съм филма "Яж, моли се и обичай!" Заслужава си :) Може би книгата е по-силна... не знам :) Ще споделиш ако я прочетеш, нали?
Много усмивки! :):):)
Добре заварила, Амазонка! :)Дано ми хареса и на мен книгата - та да се вдъхновя да споделям! :) Преди години в клубовете на дир.бг си бях сложила пояснение на ника: амазонка 0,1 :)))) Та донякъде те приемам за адаш! :)))
ОтговорИзтриванеПриятна вечер! :)