искам да ти кажа днес...

 .

В ден като днешния ми се иска да заспя и да се събудя утре...
Боли ме от безсилие...
Искам, а не мога... или по-скоро не ми се позволява...
Може би и не знам точно какво искам да направя. Не знам какво трябва да направя. Но със сигурност знам, че мога да направя нещо.
Мога да ти се усмихна...
Мога да те прегърна с нежност...
Мога топли думи да ти кажа...
Мога и да помълча ако имаш нужда...
Може ти да ми подскажеш, какво за тебе да направя...
Може и да не е много туй, което мога да направя. Но сигурна съм... знам го... по-добре ще бъдеш след това.
Знам, че в някои дни имаш нужда да си сам. Но не и в ден като днешния. И ще ти кажа защо...
Защото нямаш нужда от черните си мисли. Защото, точно тези мисли, ще ти донесат онова, от което се страхуваш, онова, което не искаш.
Ще ми кажеш - лесно е да се говори... Да, лесно е... Мисля, че отдавна знаеш, че думите напразно ги не викам. Знаеш също, че от опит често ти споделям. Имаш право тук да ме попиташ - като знаеш толкоз, защо и ти ги имаш дните черни... Да, имам ги... защото съм човек и идеална аз не съм. Със сигурност успяла съм в нещо. Успявам и в най-черните си дни, светлинка да търся, и даже може, и да си измисля слънчев лъч, та по-скоро от чернилката да се освободя... Повярвай, никак не е лесно. Но пък е възможно!
Възможно е...
Днес искам да направя нещичко за теб... дори усмивка да е само...
Заразна, казваш, била моята усмивка... как искам с нея да те заразя...
Надежда искам да ти подаря... и спокойствие от мисли...
Ще ги приемеш ли?

В търсене на лястовица бяла, при Ясмина се намерих...

Благодаря за снимката!