няма...

Нямам идея

"Няма от какво да се притесняваш." - каза ми го...
Да, знам, че е така. Сигурна съм, че няма нито една причина да се съмнявам и притеснявам.
Това, което имаме вече шест години е достатъчно голямо и силно, за да си причинявам сама излишни съмнения. 
И все пак... Боли ме не от съмнения, а от невъзможност... Невъзможност да съм до теб, да си до мен.
Знам, че така трябва, но... Пак ми е тъжно...
Още един ден ще си отиде... И утре няма да ми е по-леко...
Знам, че ще го понеса...
Знам, че и на теб не ти е лесно... Знам, че ти липсвам...
Но така трябва...
Обичам си те!
Обещавам ти, че няма да плача...

.