в събота сутрин...

 .

Вече не броя...
Не броя нощите с кошмари, с безсънни часове и мисли рошави и неподредени...
Да се оплаквам - полза няма. Дори е вредно.
Когато се оплаквам и повтарям негативните неща усещам, че в дупка се намирам, а светлината няма я.
Сега въпросче ме застига - защо го правя тук?
Странно е, но отговор, сякаш готов си имам. Тук не се оплаквам. Тук може да си викам, дори да си крещя. Мога да си плача, даже и реки от сълзите ми да текат. Тук се разпилявам, обвинявам, после се събирам и оправдавам.
Тук в Земите мои /май единственото място дето най- е мое/, съм си аз. Тук съм тази, която вътре в мен е жива. Тук съм с всичките си грешки, слабости, но тук е и силата ми на душата, светлината на сърцето.
Понякога съм изтъкана от усмивки и слънчеви лъчи, а скоро след това оловно-сиви облаци душата ми обличат, порой от сълзи ме пречистват и пак дъгата цветна е изразът на мойта същност...
Да, тук - в Земите мои, може да съм всичкото това... А там, навън, ако изляза непокрита с таз чувствителна душа... дали ще оцелея... Но да живея с покривало цял живот - това не го мога. А някак и не искам. Откривам го по малко, когато в мен доверие назрее. Сега си давам сметка, че доверие все по-радко мога да аз дам.
Може би затуй обичам си Земите. Тук съм тази, както ме е природата създала. Да се крия не е нужно. Спокойно ми е и дори уютно.
Интересно свойство имат думите. Думите написани в опит чувство да изразят. Думи - бледи, даже бедни, да изразят оная същност в мен, която ме изгаря. Но и с толкова много сила, за да успокоят и подредят разпиляната ми душа.
И така... от днес повече няма да се оплаквам. Ето така ще изглежда последната ми нощ: не беше спокойна нощ, но пък било е и по-лошо. А денят ще ми представи много усмивки, които аз ще си уловя и... никой не знае как си ги събирам усмивките.
Днес ще ги ловя по една и ще си направя герданче от усмивки... Но само истински, без капчица фалш и лицемерие. Заслужавам само истински неща... както истинска съм аз...
Хайде, на лов за усмивки ;)
:) :) :)

;) първото заглавие бе в неделя... защо ли бързам толкова ;)

При Цвети си намерих листа, като мислите ми разпилени...