снежно - дъждовна събота...

.

Зимен ден...
Снежно-дъждовен...
И ми влияе...
Влияе на настроенията, на мислите, на действията...
Мързи ме... и ми се спи...
Това е обвивката ми...
А същността ми... тя е друга...
Същността ми иска да живее.
Да пее.
Да тича.
Да обича.
Да се усмихва.
Да създава.
Да лети.
Същността ми иска да е себе си във всеки миг.
Без условности и очаквания чужди.
Без ограничения на полета.
Без тъга и сълзи.

Днес си слушам музика...
Тъгата ми расте.
Минорните акорди се сливат с душата ми.
Мажорните я разсичат на парчета.

Знам... и това ще мине.
И този ден ще има край.
Въпросът утре ще е друг.
Въпросът ще е - защо се губят дните...
Връщане назад... утопия невъзможна е...
Дори и осъзнаването не може да ме промени.

Значи... оставам с музиката днес...
Минорната...
Като мен... цялата...

.