неделя, 20 май 2012 г.

след дъжд...

.
Слънце в деня се намираше.
Усмихваше ме.
След дъжд е свежо и усмихнато е някак... без причина.
В края на деня усетих умората... от усмивките...
Не е грешка, точно това е
Умората е в мен и е... някак обсебваща...
Върви за ръка с осъзнаването... на липсата.
Липсва ми една единствена усмивка.
Твоята...
Липсата си води болката...
Онази болка, дето душата ми разкъсва, а аз да се усмихвам трябва...
А душата ми копнее усмивката си на теб да подари.
Тялото ми е в копнеж да те изпие...

След дъжд... една сълза в мен боли... неизплакана е...

Няма коментари:

Публикуване на коментар