Не съм ни копала, ни орала...
Понякога от седене умората е по-голяма...
А днес ми се наложи дълго да седя...
На среща с музата си се запътих, но... умората я не допуска...
Исках за слънцето победило облаците днес да поразкажа.
Исках за вятърът, притихнал след пролетното шетане в порив неустоим, рими да открия...
Исках... още искам...
Искам усмивките, които на цъфнали дръвчета подарих, тук да споделя.
Върбовите клонки като фонтант се спускат към водата. Ресата, позлатена от слънчев изгрев, за вълшебство иска да ми тя разкаже. Реката бърза и приказка в скороговорка ниже на камънния бряг в прегръдка на меандрите оплетен...
Поела, по следите на птича песен, в съботното ранно утро насладих се на пролетни усещания. Сила и търпение за цял ден ще ми трябват... и добре е, че ги имах...
Умората е непреклонна... И Сънчо даже ми доведе... Отивам да се гушна...
А в сънят ми... знам си кой ще бъде ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар