Усмивки ме застигат с песента на птички, скрили се в цъфналите клони.
Усмивките са в червеното лале, в иглика пъстра.
Има ги в лъчите слънчеви, в облачета бели, скитащи из синьото небе...
Концерт от пролетни песни ме събуди в ранно утро. Отворих прозореца и позволих на сутрешния хлад да разбуди съненото тяло. Усмихнах се на... пролетта. Усмихнах се на себе си... До сетивата ми достигна уханието на крушов цвят... Слънцето огрява нежното зелено по връхчетата на клоните. Играе си с дъгата.
Усещам дъгата и в моята душа. Дъга от чувства, настроения и даже мисли... Обичам тази цветност в мен. Обичам си мечтите и надежди цветни за утрешния ден. И винаги със цвят си ги рисувам.
Пролетните цветове, толкоз чисти, никой друг сезон не носи. Новото, надеждите, желанията... с цвят от пролет те се кичат.
Сега обличам и душата си с дъга, с усмивки и с птичи песни. Със слънчев лъч ще я препаша. Ръцете ми ще месят козунаци, а душата ще забърка една мечта голяма, по рецепта древна, с обич и надежди цветни...
Цветен ден напред е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар