с надежди...

Утрото е сиво и сивотата му притиска погледа, надеждата за пролет в себе си стаил...
Но другите ми сетива надеждата подкрепят. Свежият дъх на утрото нахлува през отворения прозорец с полъх топлина и усмихва ме.
Сега на топло си стоя в уютна стая, с лежерните, неделни занимания.
А погледът навън, срещнал сивотата февруарска, намига на сърцето ми копнеещо за пролет.
И за полет...

Пролетни усмивки и при Дани има...