Понякога от нея ме боли.
Но днес, тишината търся.
И ми се мълчи... в последните ми дни... /и седмици, дори... /
Умората ми надделява след ден изпълнен с безсмислени слова, заливащи отвсякъде.
Лесно ли е да се избяга?...
За мен не е...
Въпроси ме нападат, а аз не искам да търся отговорите сега. Не мога...
Знам, че въпросите ми имат свойство - да се размножават неконтролируемо в прогресия геометрична...
Затова се браня. И като щраус в пясък, ще се заровя в книгите си... Дали това ще ме спаси?...
Отивам... в тишина да се завия...
Без въпроси...
Няма коментари:
Публикуване на коментар