четвъртък, 21 юни 2012 г.

лято в юни... /писмо по обед/

.
Началото на лятото е в юни.
Днес мисля си... не, не мисля, чувствам го... че и ние имаме си нашето лято. Лятото на нашите усещания...
Лятото сезон на топлина е и на страсти най-горещи.
Усмихвам се при спомена за последния следобед... горещ следобед...
Най-вълнуващото е, че нищо не планираме, а то се случва тъй прекрасно...
Днес учудва ме търпението, което в мен е. И хармонията тъй е стройна в мен.
Денят най-дългият е, а нощта най-кратката ще бъде. В денят голям  подредеността ми има време да се разпилее и пак да се събирам в слънце и усмивки.
На този ден му най-отиват слънчеви усмивки. Ще ти подаря, мое слънце, най-лъчезарните от тях. Ще ти ги гарнирам с нежност... и със.. почакай и ще видиш... денят е дълъг и за всичко ще намерим време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар