позитивно ми е...

Сега ми е позитивно. След няколкото колебания в днешния ден от едната посока до другата... сега ми е... позитивно. Да, това е думата, която най-точно описва състоянието ми в този момент.
Имам усещане за лекота и яснота. Хубаво е когато облачните мисли са далеч... тааам някъде... много далече.
Изпълва ме особено чувство за топлина и обич. Сякаш съм готова за всичко в този живот. Всичко е достижимо, допустимо... на една ръка разстояние... протягам... и ето...
И в днешния ми ден мислите ми се гонеха и надбягваха със себе си. Играха си на криеница и на "сляпа баба"...
А сега се намериха и уморени от скитосване, искат да се подредят, да се поизмият от праха на съмненията, да заблестят огряни от почти пълния лунен диск... и да затанцуват лунен самодивски танц... над росната поляна, отразила звездните искри в тревите си...
Душата ми е самодива... волна и красива... омайна и цветна... безгрижна и пленяваща... любеща и раздаваща... отдаваща и обсебваща...
А може би душата ми е жар-птица... многоцветна и сияеща от огън... изгаряща и прераждаща се от пепелта...
А дали не е само Азът ми... намерил себе си в хармонията на света... познал любовта...
Любовта... всичко е любов... в необятни измерения...
.