Тези дни осъзнах нещо...Намерила съм някакъв баланс в себе си. Знаела съм, чувствала съм, че истината и радостта са в малките неща, всекидневните дреболии, които не винаги успявам да видя, но сборът им е нещо голямо, нещото, към което се стреми целият живот.
Това, което осъзнах е, че наистина успях да почувствам, успях да усетя дълбочината и верността на горното, което вероятно подсъзнателно, съм знаела, че е вярно.
Чувствам радостта и хармонията с цялата си същност, изпълва ме особено усещане за цвят и топлина при досега с най-малкото нещо, което предизвиква у мен усмивка, а след нея цял облак от светли чувства.Сега оценявам /вероятно сега съм достигнала до необходимата мисловна и чувствена зрелост/ колко е важно, колко е силно, колко е смислено усещането на хармонията край мен, на хармонията вътре в мен. Хармония, която се поражда и поддържа от многото малки неща.
Малките неща... една усмивка, едно докосване, едно телефонно обаждане, една топла дума, погледа в очите на любимия, мисълта за другия, слънчевият лъч, изненадал ме в ранното утро...
Малките неща... толкова са много... възможността да се усети радост от тях, осъзнаването им... това е... живота.
Животът е прекрасен! Най-хубавото нещо, което ни се случва. Сега знам - животът се случва прекрасен, защото ги има малките неща и неподправената радост от тях.
картинката е тук
.
Амазонка, наистина малките неща създават една съвкупност, което ни кара да се почувстваме живи, радостни...полъхът на ветреца, цветенце, тревичка, слънце, синьо небе...всичко това, ако го забележим, ни дава усещането, че животът е прекрасен. Едни малки чудеса! Приятен и усмихнат ден, Амазонка!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Цветанка! Наистина денят бе приятен. Избрах да се усмихвам на малките неща. :):):) Хубава вечер ти желая!
ОтговорИзтриване