изгрев...

Още ми е сънено... снощи се увлякох в нета...
Навън просветлява, но какво е това...? Отново шумът по листата от капките дъжд... сякаш не е валяло скоро...
Прегръщам пак възглавницата и се завивам до горе... усеща се и сутрешният хлад, а сега и с този дъжд... искам топло...
... ... ...
През отворения прозорец нахлуват бодрите песни на птичия свят...
Хей, ето го и него, дългоочакваният слънчев лъч... последните дни ми липсваше. Днес е особено закачлив... провира се между клоните на старата круша... намества се в погледа ми... обръщам се настрана... следва ме...
Има си дружка... подканят ме да ставам... не мога да устоя на повика им... излизам на терасата...
Слънцето се е вдигнало над хоризонта... провира лицето си, измито от сутрешния дъжд, между перести облачета, пременили се в цветовете на дъгата...
В тревите са се разпръснали бисерни капки, отразяващи слънчевия поглед...
Не усещам, че съм боса... топлината от погледа на слънчевия диск ме сгрява и събужда...
Усмивката е с мен... моята си усмивка... с която съм си аз...
Хе, обичам целия свят... обичам те... обичам се...
Животът е прекрасен... с още един изгрев...
.