намеренията ми...

Искаше ми се моите Земи, моите джунгли от мисли, чувства и вълнения, да имат повече светлина и оптимистични пътеки, които да водят напред и нагоре... Но явно като в истинската джунгла на места е непроходимо, налага се смяна на посоката, дори и връщане назад... Има откриване на нови видове, в случая нови чувства и усещания. Доста често, в горите наречени размисли, откривам себе си... или се загубвам... Но така или иначе, чувствам се в своите си Земи, в свои води, в своята джунгла. Уютно ми е... Макар понякога тъмнината покриваща Земите да изглежда непрогледна, а бурята опустошителна, то знам, че винаги изгрява слънце след това. Пречистени след дъжд от сълзи, Земите са по-пъстри и топли от всякога. Гостоприемни и усмихнати... изпълнени с живот и надежда... Така е и сега... Вярвам, че и утре... .