петък, 9 юли 2010 г.

един ден...

Заради облаците ще да е... Едно такова ми е... и тъжно... и студено... и безвдъхновено... Денят ми започна нормално, според създадените навици от последните дни. Продължи и презполови с различни занимания. Свърших доста работа из къщи. Но не усещах радостта. Сякаш бях робот... точно това е усещането - една безчувствена машина. Производителна, но нямаща усмивката ми... Сега съм тук, а след малко ще се потопя в света на книгите... Чувствам се ограбена. Искам си усмивката! За да почувствам себе си... За да намеря слънцето си... .
споделено от в

3 коментара:

  1. Zvetanka Shahanska9 юли 2010 г. в 16:01

    Ето ти една усмивка от мен:))))) Една разходка навън ще ти върне настроението. И аз сега ще изляза да се поразходя, да глътна малко въздух. Времето с негоеите шантави промени влияе на всички. Хайде, усмихни се:)))

    ОтговорИзтриване
  2. momenti-momenti9 юли 2010 г. в 19:17

    Има такива дни.:(
    А слънцето май е вътре в нас. :) Дано го намериш и задържиш. :) :)

    ОтговорИзтриване
  3. а9 юли 2010 г. в 22:38

    Благодаря, момичета!
    Денят, облачният, отмина... утрешният ще е слънчев... да, слънцето е в нас... и понякога много малко ни трябва да си го намерим...
    Усмихвам се! :):):) Благодарение и на вас! ;)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)