разни мисли...

Пролетта е тук.
Тук е... прегоряла от лято...
Цветове се разтварят в утрото свежо,
в следобеден пек прегорели си крият душата.
Мисли за ускореното време ме обхващат.
За онова време, което край нас се изтича,
а следите от него... просто ги няма.
И си мисля за другото време,
което от действия прелива,
и всичко се върши и случва,
и следи неизбледими остават.
А разликата е толкова малка,
понякога незабележима.
Незабележима,
а в същото време тъй дълбоко усещана.
Разликата, вдъхновение тя е наричана...
Онзи дъх жизнен,
който в духът ми се вплита,
който смислени прави
мигове, часове и дните,
незнайно накъде се забързали.
А лалето, с прегорели листенца...
тъжна гледка е днес...

.