петък, 25 април 2014 г.

любовта...

Любовта прави хората...
Тъкмо щях да приключвам за тази вечер с виртуалния свят и... Видях съвсем новата публикация на xabiba.
Върнах се тук, защото се усмихнах. Преди малко си мислех нещо подобно. В ден сив, мрачен, дъждовен, подходящ за сълзлива тъга, само тя, Любовта, е способна с цвят да дари деня.
Да, Любовта прави хората чувствителни. Чувствителни за цвят и радост, за тъга и болка. Всички емоции са по-пълни и чисти. Любовта е голяма, но и най-дребния жест тя оценява. И мисли по-ярки поражда. Всеки тя прави творец на красиво, добро и безценно. 
Любовта прави хората... Хора.

неделя, 13 април 2014 г.

знаеш го, но аз да ти го кажа пак...

Петъчният ден бе с истински живот за всяка клетка моя. Всяка мисъл бе ми вдъхновение и стимул. Всяко чувство бе живот и любов споделена.
Усмивките ми - слънчева зараза те разпръсваха...
Петък - един такъв... прекрасен ден на споделеност, на нежност и любов...
Петък - ден на вдъхновение, идеи и... реализирането им с любов.
Резултатите - някои веднага случили се. Другите в съботното утро търсят си... разрешението ;)
А съботното утро тъй цветно и усмихнато роди се... Слънцето в очите ми видя и ти, при теб тъй лесно се прехвърли. С прегръдки, искрен смях и някои изненади, всичко по-добро е вече.
С поглед сияещ ме погледна ти, засмя се и ми каза: как усмихваш се... 
Усмихвам се, защото с теб щастлива съм. Защото в сърцето ми ти огън си запалил и топлиш ми душата с Любовта.
Посмяхме се на изводи направени в движение :) Аз може би понякога съм малко вятърничава. Но ти си  земен и понякога ти трябва от моят полъх на въздушност. На мен пък ми е нужна твойта земност. Значи всичко ни е наред щом заедно сме с теб... Аз без теб не мога, ти без мен не можеш. Допълваме се двама до цялостта единна...
С ей такива мисли посред нощ съм. Усмихвам се на усещанията ни за цялост и за нужност. 
Не знам какво ни чака утре. Но знам едно - хубаво ще бъде! Ще бъде, защото искам го, защото искаш го и ти... Ще бъде, защото все по-често и по-осъзнато е усещането ни за НИЕ... А то е... толкова прекрасно...
Аз в мечтите наши вярвам. Лесно е да повярваш и ти. Опитай! Щом двама вярваме, по-лесно ще им бъде те да се изпълнят...

като очите ни, когато отразяват синьото на пролетно небе...

петък, 11 април 2014 г.

усещане...

Когато си загубил посоката в своите мисли...
Когато физическа болка замъглява ума...
Когато не знаеш от какво боли повече...
Когато в безнадеждност звъниш на този, когото безумно обичаш... защото тези, които уж до теб са, не забелязват, че от болка изгаряш...
Когато звъниш и не очакваш нищо... просто звъниш... освободен от очаквания ти чуваш - как си, защо ме измъчи с мълчание?...
Тогава разбираш, че болка и самосъжаление са отключили вратата за гадния ти егоизъм... изпитваш вина, че притеснил си човека любим... Но разбираш и...
Да... ти усещаш любовта... Усещаш без думи, че обичан си също... И е време да спреш с въпросите тъпи...
Разбиране... Усещане... Кое ли е по-вярното тук?  Разбирането за усещане... или усещането за разбиране... или...
Как се разбира любов?
Как се усеща любов?
Всъщност, най-ценното тук е Любовта... 
Любовта е... 
И ще бъде...


сряда, 9 април 2014 г.

от самота...


 .


казваме, че ни боли от времето,
а всъщност ни боли от самота...

.