сряда, 29 декември 2010 г.

мързелив ден...

.
Един ден...
Малко мързелив... кръстословици, судоку, вестник, дивана в хола...
А може и да поспя... защо пък не ;)
Вече си пожелах желанията за новата година, дори си ги записах. И повече не искам да мисля.
Като днес... мързеливо и... спокойно...

.

понеделник, 27 декември 2010 г.

днес ми е...


Днес ми е...
Днес се чувствам като котенце... изплашена, тъжна, самичка, изгубена, объркана...
Видях го и... се познах.
Познах си очите...
Познах си тъгата...
Познах си страха...
Познах си самотата...
Познах си копнежа за ласка... за дума добра...
Познах си и въпросите... защо се чувствам сама, след като е къщата пълна...
Защото оказва се, в пълната къща е толкова лесно да останеш сам. Когато другите, улисани в суетата на дните, нямат поглед навътре във тях си.
А дните минават... времето бяга... и да го настигна не мога. Може би мога да опитам в крак да съм в него. Дали ще успея? Когато опитам ще зная...

.

неделя, 26 декември 2010 г.

междупразнични мисли...

.
Време е...
Време е за междупразнични мисли. Мисли след първия тур на празници и пред следващия такъв...
Обичам празниците, подготовката за тях, но времето след... винаги ми е носило тъга, нещо празно, нещо неизречено. Осъзнавам го, но не мога да го определя и да го нарека какво е... просто... някакво такова...
Като тази вечер...
Вечер - малко мързелива, вечер на единаци...
Но аз не мога така. Аз съм търсеща. Друг е въпросът какво намирам. Търся едно, намирам друго, а мен ме намира трето - неподозирано и разбира се неочаквано е.
Като тази вечер...
Намерих топлинка в телефонен разговор... Какво ли бих правила без новите технологии ;)
Тази вечер май най-силно усетих положителното влияние на моето си местенце в нета, моите си Земи... Дойдох си тук... поогледах се... зеленият цвят е за релакс... а после нещо се случи... Земите ми са джунгла непроходима понякога, но те са и закътано и сигурно убежище за душата странница... Из непроходимостта на мисли и чувства се почувствах загубена. И се намерих в кътче осветено от прокраднал се слънчев лъч. Лъч с усърдие пътешествал, за да достигне мен...
С усмивка, вече аз не съм сама. Мислите и те се премениха с цвят. Прегърнаха се със надеждата и... стана топло от прегръдката. Мислите цветни се втурнаха към спомени от миналите дни... и цветни пеперуди в Земите полетяха... Полетът мечтите ми увлече и безгранични те са... Пеперуда цветна е душата ми във полет...
Тази вечер се почувствах сигурна и топла, и добра.
А утре...?
Утре може да съм... утре ще му мисля ;)

.

събота, 25 декември 2010 г.

Честита Коледа!

.
Честита Коледа!
Здраве, щастие, любов!
Всяка мечта реалност да е!
Весели празници!
Любов и светлина в дните ни напред!

.

вторник, 21 декември 2010 г.

предпразнични размисли...

.
Подготовката за празниците и празничните настроения  винаги са съпътствани от моменти на размисли, равносметки, оценки, самооценки, планове, желания...
Тези празници не са по-различни, Отиващата си година е добър повод да се замисля за това, което ми е донесла. Да го оценя и да съм благодарна за всеки миг на радост и щастие, които съм изпитала, и които съм дарила на обичните ми същества. Моментите на трудности и препятствия са повод да се поздравя с победа или да си припомня урока, който са ми дали.
А идващата нова година - сега е момента да я изпълня с мечти, желания, планове...С получените уроци да погледна напред и да си пожелая само най-прекрасните желания. Повечето желания ще останат неизречени. Тайни и съкровени са и сърцето ги таи. Желания за здраве, за щастие, за радост в дните. Желания за топлина, за нежност, за любов изпълват същността ми. А онези тайните... в усмивката ми се четат...

.

събота, 18 декември 2010 г.

писмо... за лека нощ


Тази вечер ще те изненадам и ще ти пожелая лека нощ тук
С това действие поемам риска да видиш пожеланието ми утре сутрин или след два дена. Но това пък не ме притеснява, защото аз с най хубави и топли чувства го пожелавам. Ти знаеш това. А и освен това си мисля, че няма начин да не усещаш хубавите ми мисли към теб. Друг е въпроса, че разумът ти по-скоро говори, че са вятър работа, но пък нали усещаш полъха на вятъра когато си навън... Чувствам, че все пак допускаш, че е възможно...
Затова знам, че тази вечер, макар да не се чуем, дори и да не видиш това, някъде там нещо в теб, подсъзнание, интуиция или както и да се нарича, ще усети моите хубави мисли за теб.
А мислите ми, чувствата ми са най-топли, най-светли, най-истински и дълбоки. Това, което чувствам към теб е неописуемо, необяснимо. Защо ли ми е да го обяснявам, да го описвам. Толкова е хубаво, прекрасно е. Чувствам го аз, чувстваш го ти...
Ти знаеш, че когато съм до теб те прегръщам с много обич, с много нежност те целувам.
Усещаш как разгаряш страстта ми, как ме повличаш в една игра, приятна и вълнуваща и  двама ни. Сега, когато ти пиша, усещам как сърцето ми ускорява своя туптеж и мислите със спомени ме усмихват... и усещам нежната прегръдка твоя... усещам целувката ти с обич, която приемам като дар за мен.
И съм благодарна. Благодарна, че си част от живота ми и то така прекрасна. Благодарна съм за всеки миг, за всеки час със теб, когато ме гледаш, когато ми говориш, когато ме слушаш, когато ме прегръщаш, когато ме целуваш, когато ме любиш...
Благодаря за всеки миг, в който спираш дъха ми!
Мило момче, нека нощта ти да е спокойна и топла! Сънищата, които ще те навестят да бъдат най-светли и топли!
Когато легнеш сам в леглото си студено, усмихни се и си спомни, и почувствай отново топлината на горещото ми тяло, което те желае... което желаеш...
Знам, това ще те стопли. Мен ме топлят мислите за твоето тяло, мислите за теб...
Лека нощ, моя любов!


.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

най-страхотният следобед...

 .
Най-страхотният следобед!
Един от най-най-прекрасните...
Всъщност всеки ден, всеки миг,
когато съм с теб е тъй прекрасен!
Щастието мое ти си!
И в очите ми го виждаш,
и с ласките ми го усещаш...
Ела да си те гушна,
макар и само в мислите ни сега...
Виж, още се усмихвам!
А... виновникът... си ти! ;)




.

сряда, 15 декември 2010 г.

ледено... или критическо...

.
Студено е...
Много е студено...
Ледено е...
Душата ми се смръзна... и боли... болиииииии
Сълзите се стичат... не спирам ги... не мога... и вече не искам...
Нека... какво значение имат зачервените очи, щом болката в мен гори от студ... щом чувствам се ненужна...
... ... ...
Сега съм по-спокойна. Ако някой иска може да види непресъхналите все още сълзи в очите ми... но няма кой, никой не го е грижа...
Сега се опитвам пак да мисля... а дали всичките ми сълзи не идват от мисленето ми... или по скоро е от хормоните... ах, тази критическа... Ако това е само началото на следващото десетилетие... искам да го прескоча... нямам сили. Не издържам всеки месец да полудявам от луди мисли...
Луди са... полудявам от самота, от страхове, от студ... След няколко часа, минава... осъзнавам се... Сякаш помня какви ги наприказвах на човека, който единствен ме разбира и ме подкрепя. Но има една мисъл там, навътре, че май прекалих и не помня всичко... Кой знае какви ги натворих... До кога ли ще ме изтърпява? Ох, пак тия страхове...
В опит да намеря причината, която отключва тези настроения, тези усещания... нищичко не откривам... това, което мога да обвиня е толкова незначително, слабо... Предния ден или преди три часа съм понесла много по-силен дразнител, бях силна, уверена...
А сега... сега сум уморена, изплашена... искаща и имаща нужда от много мъничко топло... от искричка...
Уморена съм... знам, че сънят е в безкрайността на страховете... Страх от самота...
Нямам повод ни за умора, ни за страх, ни за безсъние... но нА... всичко е на куп у мен...Куп... леден айсберг...
Не искам ги побеснелите хормони... искам си равновесието, хармонията, спокойствието, усмивката, топлото...

Откъде ми дойде тази песен, с тази страхотна жена... Май с нея ми е малко по-... равновесно...



не ги щА милионите...
и една...
едничка роза...
ми стига...

.

понеделник, 13 декември 2010 г.

първите снежинки...

.
Днес е първият ден, който може да се нарече по-зимен. Първите снежинки, които достигнаха земята и дори се задържаха в желанието си да дочакат своите сестрички, които заиграли се с щипещия ветрец не бързаха за срещата.
Снежинки във вихърна игра се оплитаха в косите, целуваха устните ми. Други заиграваха се с погледа ми и изведнъж се отнасяха в прегръдката на вятъра в посока нова.
Мрачно и сиво навън, погледът ми усети белотата на нежността, която снежинките заплитаха във неописуем вихрен танц. Целуната от безброй снежинки се усмихнах и...
И усмихната поех към топъл чай в късния следобед...
Топъл чай, в топла прегръдка, с топли целувки... Топли ли? Изгарящи... и така желани...
Първите снежинки, неуспели дори да изтъкат плътна пелена навън... Но създаващи с белотата си чистота и невинност, много нежност и топлина.
Така го усетих днес...

.

сряда, 8 декември 2010 г.

среднощно... въпросително...

.
Денят отиде си. Новата луна с усмивка тънка се показа. Хладна е нощта. Копнежът за топлина е тъй голям.
Вече е среднощ. Разните ми мисли с ледени ръце прегръщат ме. А там, далече в близостта си, звездичка ми намига съзаклятнически...
Умора и безсилие са ме завладели. Дейностите, неизбежни, върша някак автоматично. Сякаш някой друг е в мен. А аз приела съм го, без да споря. В опит да се събера, аз не се намирам. Празното се чувства като студ. Като наблюдател си стоя  встрани и сякаш не за мене става дума.
Странно е и малко /дали е само малко/ плашещо дори.
Всеки опит да се опозная, все завършва неуспешен. Но въпроси, цяла купчина, вече е създал. И до един са те без отговор. Ако някъде се мерне нещо, с цел да отговори, то засипано е в миг от рой въпроси нови.
Въпроси аз не искам. Умората ми ги не иска. Нямам сили за въпроси. Дори не искам да си ги задавам... А отговори вече и не търся. Те сами ще ме намерят, когато съм готова, да ги аз приема.
Спомням си... В години ранни и безгрижни... Да споря аз обичах. Мнението си да наложа исках. Не допусках друг да има право... Ееех, глупаче съм била.
Вече друго мисля, може би съм помъдряла. Всеки има право да си мисли и е прав в своите убеждения. Ако неговата истина не мога да приема, това не значи, че не съществува. Право има той да я споделя. Както аз споделям мойта.
Казват - истината е една... Няма аз да споря. Може да е и така, може и да не е. Някой ден, когато съм готова за това знание, ще го разбера. Но няма да доказвам го на никой. Само ще го споделя. Тъй както днес ми се споделя с мен...
Нощта преваля. Лунната усмивка е все така студена. Онази палава звездичка, все така намига...
Дали и аз да й намигна...

.

вторник, 7 декември 2010 г.

настроенията мои


Ами, да...
Ей, такива шарени са настроенията мои, в последните дни. Като се замисля, не е само в последно време.
Слънчев лъч способен е да преобърне целия ми ден с една усмивка. Някога и цялото слънце да е навън, в мен е мраз и студ, и тъмнина непрогледна.
Думичка добра ме вдъхновява за дела безчет. А после дума, изтървана в някой разговор, ме изравнява със земята...
В живота няма място за мерки и теглилки, за това какво си дал и какво получил. В момент на разговор без думи, който водя със себе си /не искам и да мисля каква ли диагноза е това/ се чудя защо това излиза все пак на яве...
Понякога съм извор на настроение и любов, която с радост аз раздавам на близките край мен. Чувството е силно и много пълно, сякаш имам за цял свят от моята любов. В миг непредвидим усещам се пресъхнала, ограбена и толкоз незначима, че питам се, същата ли съм... жената преди миг и жената в този миг, не са ли на светлинни години разстояние... Умора ли или нещо друго, споменават се вампири енергийни... кое реалността е... И трябва ли ми таз реалност, когато в миг искрица там някъде дълбоко се разгаря и пак съм аз, онази същата, готова да се раздаде на най-любимите си същества... Такава се обичам...
А дали изобщо някой мен обича...
Знам, знам, че по-важно е, че се усеща, че думите са... просто думи...
Обаче, знанията си забравям в моменти като днес и цялата усещам се копнеж... копнея за думички обикновени, да ми прошепне някой в ухото колко важна съм за него... и в полета на моята душа способна съм на чудеса дори...
Мислите ми тръгнаха в посока една, смениха я... по-добре да помълча в тишина, за да дам възможност да се поуспокоят...
Неспокойствието ми е враг, осъзнавам го, но защо не мога спокойствието да ми е дружка. И още нещо знам, урок по търпение ми е отреден, но изпита не съм си взела до този ден...

.

неделя, 5 декември 2010 г.

събуждане...

.
Събудих се... след сиестата неделна. Знам, сънувах сън. Не помня го, но думичка една се рее покрай мен - красив сън...
И никаква изненада не смущава мислите ми. След красиви, топли срещи в последните ни дни, съвсем естествено е сънищата ми да са красиви... и топли...
Сега във мен всичко е едно такова... светло, топло... Мислите спокойни са. В душата радост се е разположила... там най-добро е мястото за нея.
Погледът ми често се поспира в настроения празнични. Идеите една след друга гонят се, настигат се и се отхвърлят. Кога ли ще се задържат няколко поне, за да поработя върху тях.
И в тези празници ще липсва нещо. Просто няма как.
Но пък знам, че празник може да е всеки ден, всеки час и миг...  Празник днес е, празник беше вчера, а и миналия ден... Празник утре ще е.. Какво значение е датата от календара...
Но в онези дни, когато датата е определена, ще има нещо друго, което, пак да е красиво, може. За него повече усилие трябва, също и търпение ще ми е нужно.
Ще се справя с всичко. Защото към "идилията" ме влече, душата ми е там. И никога не искам да се свършва...  "Идилията" е дума кодова и значение си има пълно... за нас...
И след съня красив, и незапомнен, в сиестата неделна се родил, време е за настроенията оптимистични, да владеят всеки час...
И лесно ще е... спомени, реалност и мечти се вплитат, танцът звезден е и е красив...

.

петък, 3 декември 2010 г.

щастието в моя ден...

.
Щастието в моя ден си ти!
В утро хладно ме усмихна твоето "ела". И денят се стопли, засия. За кой ли път се убеждаваме,
колко малко трябва ни, за да се усмихнем, за да се стоплим, за да се почувстваме добре.  Терапия нарече го... Май е дума подходяща. А може би и прераждане да си го наречем. Та ние се родихме за усмивки и за мисли позитивни, следващи ни през деня.
Щастието в моя ден си ти!











.

сряда, 1 декември 2010 г.

имаш любовта ми...

.
Колко често си правим равносметки и определяме какво нямаме, какво ни липсва.
Не се сещаме да погледнем от друг ъгъл, откъдето да видим какво имаме. Въпросите за имането и нямането са често поставяни. Много по-лесно е да "видим" какво имаме. И аз, опитвайки се да мисля позитивно по-често в различните ситуации, съм склонна към този негативен поглед да определям какво нямам.
- Нямам работа... няма доходи...
- Имаш любовта ми...
Де да беше така лесно всичко. Но съм убедена, че дори и само една гола любов е нещо, което си заслужава да спре погледа и да породи една усмивка.
Сега ще си помъдрувам... Добре, съгласна съм, нямаш работа в момента. Това се отразява на доходите, безспорно е. Но нека да сменим погледа. Със сигурност няма да успея да изброя всичко, но ще се опитам да нахвърлям нещото видяно и усетено от мен. Имаш опит, който никой не може да ти отнеме. Имаш способности, които никой друг няма. Имаш желание за нещо ново, добър организатор си. Имаш желание да учиш, смелост да се впуснеш в непознати, до сега за теб, дейности. Умееш да планираш, да убеждаваш, да водиш. За приходите - е, не са това, което искаш, но все пак е нещо, не го омаловажавай. Ти търсиш възможности и съм сигурна,  че скоро ще се появи и твоята възможност, онази, която е твоя и я чакаш.
Продължавам със "позитивния" списък на нещата, които имаш.
Хей, не се цупи, усмихни се. Исках да ти го разкажа лично, но времето, когато сме заедно все ни е малко. Ти нали свикна с нашите срещи и тук? Ето, сега току-що се сетих какво още имаш, какво имаме - имаме си нашите срещи тук ;)
И така... Имаш чаровна усмивка. Не ми ли вярваш? Иди, иди при огледалото и я виж... Видя ли, права съм. ;) А сега погледни, очите ти имат най-светлите лъчи. Имаш най-нежните ръце, най-силните прегръдки. Най-страстните устни, пленяващи дъха ми...
Имаш... имаш любовта ми. Нали не се съмняваш в нея? Утре... погледни ме и виж пламъка на любовта в очите на най-щастливата жена. Жена, която ти направил си щастлива... Почувствай огъня на любовта ми когато се прегърнем. Усети страстта на любовта, в целувка ненаситна...
Това е твое... моята любов.
А сега с усмивка, потърси в мислите си още куп неща, които имаш. Постави ги в графата "имам" и виж какво ще се получи... едно истинско имАне.
Виждам недоверчивия ти поглед как ме питаш:
- Добре, имам, но какво ме грее твоята любов?
Всъщност, ти никога няма да попиташ това. Не знам защо, но все си мисля, че там някъде те "гложди" тоз' въпрос. А сега ще видиш, колко съм добричка и ще ти отговоря без да ме питаш.
Не знам дали те "грее", но пък топли те ;)  дори и в най-студени зимни дни. Време е да спирам, че вятър пак ме някъде отвя.
А утре... Утре ще направя таблица голяма, в два екземпляра - за мен и теб. И ти предлагам, нека и да е игра, но всеки да попълне табличката своя. Знам, забавно ще е и най-вече ще ни е полезно. До утре!
Като гледам, утре-то, станало е днес...
Значи... до днес!
Имаш любовта ми...

.