събота, 17 септември 2011 г.

между лятото и есента....

.
Погледнах през прозореца. Изненада!
Листата на липата... половината са жълти...
Защо се изненадвам? Та, средата на септември е...
Навън вече се стъмни. Нощта е топла и съвсем не е есенна.
Песента на щурците нахлува в стаята и изпълва всяка мисъл и усещане с летни емоции. Едва се усеща нощният хлад, раздвижващ леката завеса. Полъхът внася онази мекота и топлина на летни нощи, от границата с есента. Въздухът е натежал от плодови аромати, които носят осмислеността на изпълнения дълг.
Усещам натежалите си чувства, изпълнени с доволство, мир и хармония... За мен есента е сезон на спокойствието, на удовлетворението, на топлината... Но тази есен, на границата... Есента, не забравила летните си огнени страсти... Есента, не усетила самотата и празнотата на зимните вихри, вледеняващи повече душата, отколкото физическата същност...
Щурците пеят за безгрижие... душата ми се усмихва с намигане за палави мисли...
Такова е... между лятото и есента...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner