петък, 26 април 2013 г.

за седмицата...

.

Седмицата е към своя край. Натоварена и успешна, бих казала. Удовлетворение ме изпълва. Доволна съм, че справих се с всички предизвикателства. И време за себе си намерих. Време и за нас си имахме...
Дали от пролетта е, но чувствам се в кипеж. А това съм истинската аз. Изтъкана съм от динамика и идеи.
Не ми попречи и физическата умора, резултат от края на миналата седмица, с която влязох в тази седмица. Сега се учудвам от себе си на енергията, която имам и нося в себе си. Ами това си е хубаво... Даже успявам да се организирам добре, когато си зависи само от мен. Понякога се налагаше да се съобразявам и с други, но това е част от играта, която наричаме живот...
Игра ли каза?...
Да, игра е... Както и да го погледне човек, все си е игра... Но това ще е друга тема... някой път...
А мантрата... чудесна е. Изключителен и релакс, и концентратор е за мен.
Сега имам нужда от релакс...

.

петък, 19 април 2013 г.

понякога...

Понякога... ми е тъжно...
Не успявам да бъда за теб, това от което имаш нужда... Но не ми и помагаш... Помогни ми... кажи ми как и какво да направя... Понякога усета ми не е достатъчен... Може би се замъглява от любовта ми, която ме изпълва и вярвам, че е всесилна...
Тази вечер, не е случайно, това което видях ТУК:

Не е достатъчно 
само един да обича
и не е достатъчно 
един само да обича.
Не е достатъчно
само един да иска
и не е достатъчно
един само да иска.
 
Не се отнася за нас. Знам го. Защото знам, че ме обичаш. Защото го чувствам с всяка клетка, когато съм до теб... И точно защото ме обичаш ти никога няма да ми го кажеш. Защото мислиш, че не си за мен...
Как да те убедя, че искам само теб? Имам нужда само и единствено от теб!
Знам, трудно е. Но не всичко е в черни краски напред. Може би е добре да повярваме, че нашите мисли са твореца на нашето бъдеще. Каквито са мислите и мечтите ни, то такива ще са и дните ни... Нека са красиви и спокойни... Нека са истински и живи...
Можем да го имаме... Нека го поискаме... Заедно... Онова... нашето си бъдеще...
Обичта ми... вярвай в нея. Както вярвам в теб... Доверието ми е безкрайно щом за теб е...
Знам, че думите понякога излишни са... Но и знам, че без думи се не получава. Трябва, мили,да говорим. Трябва... За всичко... Нима не знаеш, че няма тема, която да не е подходяща за нас...
Понякога... в повечето време... ти обичаш да мълчиш... защото мислиш си, че не заслужаваме щастието си... Но нима не получаваме не едно и две доказателства, че съдбата е със нас?
Обичам те, Любов!
За мене ти си Любовта с голямото "Л". Онази, най-неочаквана и най-истинска Любов, която  веднъж сърцето ни превзема... А моето сърце е в плен на теб. Плен... така желан и с радост поносим... с щастие ме озаряващ...
Обичам те!
Понякога ми е тъжно... и мъничко сълзливо...

събота, 13 април 2013 г.

в събота вечер...

Съботната вечер е малко уморена, но изпълнена с удовлетворение и особено чувство. Чувство, че съм допусната по-дълбоко и по-близо до сърцето на любимия ми мъж.
Сърцето ми не лъже, не и сега, когато щастието е с мен, когато сме заедно.
И какво като са смели мечтите ми?... Това е тяхна най-истинска същност. Такива са, за да се сбъдват...
Съботата бе различна. С детайли случвали се, но цялостта е съвсем, съвсем различно и пълно усещане.
В събота вечер, въпреки очакването, че вече ще спя, съм тук под влияние на днешните емоции. Емоции - тихи, но много дълбоки и силни. Емоции, еволюирали и еволюиращи с времето. Емоции, не на повърхността, а там дълбоко в сърцето...
Ех, това сърце... така щастливо и благодарно... Благодарно е на съдбата, която... си знае работата ;)
Усмихвам се...

вторник, 2 април 2013 г.

мечтите ни...

Колко често спираме полета на мечтите си с думите: не е реално...
Но само един поглед назад преди година, две, три, четири... може да покаже толкова много. Нима тогава, днешната прекрасна реалност, не е била нереална?
Заслужава си да се замислим... И да позволим на мечтите си да полетят напред и нагоре. Към все по-прекрасното... Там напред ни очаква още по-прекрасна реалност, която днес може би нереална ни изглежда. Затова имаме своите мечти. Затова имаме нашите мечти!
Преди четири години мечтите си не смеехме да споделим на глас. Днес можем да ги споделяме и това да ни носи усмивки и красиви мигове общи. Може в смях да се заливаме, може в очите си блясъци палави да отразяваме... Днес можем на мечтите си криле да подарим. Защото го искаме. И най-вече, защото го заслужаваме.
Нека не подрязваме крилете на нашите мечти....

.