неделя, 15 декември 2019 г.

самодивско време

Нощта е самодивско време... 
Умът с душата се събират, 
в хармония се раждат 
мисли, чувства и любов... 
Любов... 
Не е тази дето всички я говорят... 
Онази е... 
Дето те изпълва цяла,
 дето ѝ не знаеш ни началото, ни края... 
Дето смисъл е за теб, 
и знаеш, че от теб частица 
остава в този свят на тленност... 
Нощта е време мое...  
За самодивската ми същност...

вторник, 22 януари 2019 г.

глупачка съм...

Глупачка съм...
Добре де, подозирах го, че съм такава... Не исках да повярвам... Сама себе си мамех...
Тогава защо да го не правят другите?
Глупачка съм... Че вярвам на откровените лъжи. Че вярвам на премълчани думи. Че вярвам на туй, което никога не чух. Че вярвам на сетивата си, които тъй измамно ме успокояват. Че вярвам, че каквото даваш ще получиш.
Глупачка съм...
Виновни няма... Само аз... Или пък не...
В Амазонското си блато сама затънах... Защото вярвах, че е езеро кристално... Защото вярвах в слънчевите изгреви... Защото вярвах, че и за мен Любов на този свят ще има...
Вярвах...
Затова... глупачка съм... 




.