петък, 21 септември 2012 г.

равноденствие...

.
Денят е равен на нощта...
Светлина и тъмнина по равно са. Два пъти в календара ни годишен. Така природата хармонията си реди.
В мен хармонията е на талази. Днес едно, а утре друго.
Цветна съм дъга, а после сив съм облак. Жарко слънце мен изпълва и дъжд от сълзи ме гаси. Сияйната усмивка ми отива, след нея тъгата ме облича. За ден или дори за час... непостоянството е мойта орисия.
А същността ми... тя хармония е.
Като при смяната на ден и нощ, когато равни са...

.

вторник, 18 септември 2012 г.

мъглата...


Мъглата ме облича и с главоболие дарява.
Не ща й екстрите, но тя не чува.
В мен се настанява и ми лепне от тъга.
В пропаст от безсилие ме хвърля.
Самосъжалението на гости ми пристига.
Аз не съм това...
Не искам се такава...
Аз съм слънце.
И светлина сияйна.
И топлина съм.
И много съм любов.
Искам себе си.
Сега.
За да оцелея.
Днес.
Искам...
Любов.
От тебе имам нужда днес, любов!
Слънчева да съм.
За да съм аз...

вторник, 11 септември 2012 г.

щастие...

.
Щастието ме днес прегърна с нежността на твоите ръце. Очите твои отразяват моята любов. А онзи блясък, тъй жив, в сълзите ми от щастие искри. Душата ми е приласкана и в уютна топлина се сгушва. Целувките ти с нежност и нескрита страст ме понасят в свят бездумен.  Погледи плахи, след миг безсрамно жадни се вплитат в танц неустоим. Любов изригва във всеки стон, всяка клетка се изпълва със живот и полет. Политам в седмото или седемдесет и седмото небе. Нима да ги броя ще мога, щом ти ме водиш в този полет все нагоре и нагоре...
Твоя съм... и ти си мой... от обич онемявам...
Само щастието в погледите ни издава...
И онази сълзичка, която теб, любовта и щастието в себе си събрала,  в погледа остана когато трябваше да тръгна...

любов...

 .
Защо без причина тъгата ме облича?
Защо усмивката ми плахо се изниза?
Защо?
Без причина...
Или нейде, там дълбоко, душата ми улавя нещо... дори и име си няма...
Не искам мислите такива!
Искам си онези, светлите, изпълнени с живот!
Животът... миг от вечността  е... /клише е, но пък днес усещам го така/
Взимаме се нявга на сериозно. А после осъзнаваме безумната краткост на всичкото край нас...
И в тези мигове на осъзнатост, искам всеки миг красив и жив да грабя. Така награбена съм цяла и даже съвършена... Искам се такава...
Жена, усмихната, щастлива... и влюбена, тъй както никога до този ден... Първата... пълната... истинската... съзнатата...  всеотдайната... изпълващата... живата... Любов...

събота, 1 септември 2012 г.

пълнолунието...

.
Синьото пълнолуние ми влияе.
Не е безсънно... много... поносимо е... само час...
Дори не е и нервно...
Липсваш ми.
Луната усилва липсата ти...
Знам, че е за още малко, обаче...
Празно ми е...
И студено...
Като далечната... синя луна...
Не искам повече без теб!
Не искам!!!