понеделник, 31 януари 2011 г.

кафе с мисли... за събуждане...

.
За събуждане чаша кафе си приготвям. Добавям за сладост усмивка.
Денят се усмихва и спорен ще бъде. Последен е от месеца първи на година поредна. Как отмина и сега не разбрах. Обръщам назад се и виждам хубаво, и не толкова. Дни спокойни е имало, както и бурни. Дни за двама и дни самотни. Дни с усмивки и други, със страх напоени.
Денят последен, не ще е различен. Ще има усмивки, ще има надежди. И ядове, сигурно, ежедневни ще дойдат.
Но днес съм решила, за глупости - никакви грижи. Да се ядосва който си иска. Аз не съм на тази вълна.
След нощ въртелива и почти безсънна, чашка с гореща ароматна напитка, добре ще ми дойде... С усмивка за сладост, дето й сложих и с аромата кафеен, събуждане свежо май се получи.
Глътка последна пред сериозните дневни задачи и аз съм готова за подвизи даже.
То в днешния ден какви ли геройства може да има...
Но пък всеки ден нов е и предизвиква различно. Днес, решение взето от друг, ще насочи и моите мисли и действия в посока различна. Моят живот не ще промени се, но детето със сигурност нещо ново го чака, с много труд да постигне. Изборът негов е и втори такъв. Дали моя е грешката, че първият избор не беше добър? Но грешките всеки сам прави си и вяра на другите няма. Така и сега... призна, че сгреши преди време и иска да се яви на поправка. Сега това е възможно, но утре дали шанс втори в живота ще има...
Разни такива и някакви даже, са мислите ми в утро студено. Студено, но слънчево и даже усмихнато. Дали от кафето, подправено с усмивка за сладост...
Денят ме зове... Знам, различен ще бъде.
С надежда доброто да е в повече днес се усмихвам.
Кафето със мисли вече се свърши. Ароматът с усмивка в мен ще си бъде...
.

петък, 28 януари 2011 г.

бодли...

.
Не може всичко да е хубаво...
Доказа се за кой ли път...
Нима посмях да се зарадвам, че вече всичко е спокойно...
И ето днес... в неочакван миг... истина една ми се сервира...
И пак от мен се иска сила и подкрепа...
За мен остават хиляди въпроси да реша...
Как е най-добре, да мисля...
Пътят кой да бъде...
Да викам ли или да крещя...
Да слушам и да успокоявам...
Не знам какво да правя...
Има "за", има и "против"...
Изборът не бива да е мой... но тежестта от него на мен се пада...


Розите си имат и бодли...




.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

много си добра...

 .
"Много си добра."
Тези думи значат много за мен.
Думи, които ме развълнуваха много...
Почувствах различни чувства в мен да витаят.
Чувствам се особено.
Сякаш станах по-добра...

По-добра съм...

Благодаря!




.

неделя, 23 януари 2011 г.

сезонни мисли...

.
Обичам пролетта... слънцето...
А сега е зима...
Обичам и зимата, но само тази, с мнооого сняг и белота. Бялото било отсъствие на цветове... и така да е. Харесва ми.
А днес е бяла зима. Чиста. Може и да е по-хубаво. Например с метър сняг...
Когато има много сняг ми е топло. Едно такова, особено топло. Стоя си зад прозореца, пия топъл чай, спомени ме връщат в годините... когато бях дете.
Мисля, че и днес си нося в себе си нещо от онова дете. Все по-често си мисля, че ако то не е в мен, не бих оцеляла в днешния си ден. То е едно такова топло, нежно, безгрижно и усмихнато дете... Детето в мен... пазя си го... пази ме и то...
Днес искам много сняг... но синоптиците и сайтовете за прогнози не го обещават. Не е истинска зима без сняг поне до коленете. Ще ми липсва. Тази липса няма да ми позволи да се радвам истински на пролетта. Усещам в мен копнежа за сняг...
Всъщност не знам за какво ще ми е този сняг. Сякаш усещам, че ще ме направи по-завършена. Чувствата ми по-пълни ще са.
Все още има време за сбъдване на желанието ми. Въпреки първите знаци на пролетта - кокичета усмихнати във всеки двор ги има.
Зимата е сезон, който предполага споделяне. Споделяне с другия.  Прегръдките в никой друг сезон не са така топли, като тези "зимните". Може би, който е усетил тях, "зимните" прегръдки, може да оцени и прегръдките на другите сезони.  Прегръдки с дъх на топъл чай, с аромата на мед и канела, на ванилия и още нещо... Нещо... като обич споделена... Магията на късия ден и дългите нощи за размисли в самота...
Зимата си има и други чаровности, но сега ми се иска само един голям сняг  /май често го повтарям ;) / , след който пролетта ще бъде истинска магия за сетивата ми.
Вече е време за Сънчо... Ще се гушна в завивките топли, с мисли усмихнати ще се прегърна... и утрото с надежди пъстри ще посрещна...
.

четвъртък, 20 януари 2011 г.

за мъглите и за още нещо...

.
Дните са облачни. И мъгливи...
Това ги прави сиви и студени.
В безцветността на дните, полъх цвят се винаги намира. Изкуство цяло е да се улови. Като пеперуда пъстра палаво се носи.
Усмивка е тайната за улова успешен. Колкото са повече усмивките, толкова и цветовете по-са ярки.
Топлината, от прегръдка най-желана, носи цветна феерия. Тя пък ражда чувства цветни в душата замечтана. Мечтата носи онзи цвят на очакване на най-сладкия момент...
Нежността разлива цветността си вред сред сивотата. И от сивото следа и не остава...
И е без значение за душата в мен, че дните вън са облачни, мъгливи, сиви... и студени...
Усмивка, топлина и нежност... достатъчни са, за да оцветят деня в краските желани.
Днес и вчера, миналия ден и утре - желанията съкровени все до цвят опират. Желани са усмивките, желани са прегръдките, желани са целувките... желана любовта е...
И смисълът на всичко тук е... Любовта е цветна...
.

понеделник, 17 януари 2011 г.

дъга и още нещо...

Дъгата...
Дъгата е цвят и топло...
Понякога тъй малко трябва за да се разкрие...
Друг път далечна и недостижима е мечта...
Мечта за цвят и топлина...
Цветове от чувства ме владеят...
Сивото изместват от деня... Макар и от сивото да се нуждая, за да мога цветове да различа.
А днес не искам сиво. Искам цвят... много цвят...
Искам и го получавам... От миг най-обикновен... Но с цвят е толкова различен и... вдъхновен...
Понякога се чувствам жълта... и слънцето е в мен, със цялата си същност ме изпълва.
Зелена съм най-често, когато боса ходя по тревата. а също и когато свежестта прелива в мен.
Червена съм... тогава страсти огнени изгарят ми душата... и тялото ми живо...
След огнена стихия в синьото покой душата ми намира...
Бяла съм когато вяра и надежда в мен са се събрали. И светлината мен ме води...
А днес... днес съм си лилава... защо ли? Не знам... ей, на... така се чувствам...
Усещането за лилавост често ме спохожда в дни на размисли заплетени, в дни, в които търся си дъгата... когато търся себе си...
Дъгата има си вълшебство. Цветовете си прелива в магия.
От таз магия сили черпя... И себе си намирам... във дъгата...

.

неделя, 16 януари 2011 г.

имам си любимец...

.
Днес Руми ми го подари. :)
Благодаря ти, Руми!
Обещавам да се грижа добре за този сладур :)
Май се влюбих в него ;)













.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

предизвикателство...

 .
Предизвикателство за мен изпрати Светла...

Хм... 10 правила... на играча... на играта... на живота...
И пак стигнах до живота... живота е игра... значи правилата са едни...
А може би в Земите Амазонски малко по-различни са?
Правила... май не съм в комфорт с тази дума. И все пак винаги ги има... дори и да са пожелателни.
Мисля, че скоро не се бях замисляла над нещо, както го правя днес след като наминах на гости на най-въпросителния блог. Усещам го като предизвикателство за ума... /ха, ум... и претенции даже ;) /
И така... мислех... мисля... време е за действие... да пиша...

Точка  Първа - Любовта е смисъл на живота - многолика и различна, несравнима и неповторима;
Точка Втора -  Обич се не мери, всеки дава, колкото си има... а тя от даването се умножава в пъти;
Точка Трета  -  Утрото е по-мъдро от вечерта - тук търпението е ключ за всяка ситуация, дилема;
Точка Четвърта - Място за още една усмивка винаги ще има, а после пак и пак :):):) ;
Точка Пета  - След дъжд /сълзи/ слънцето изгрява по-красиво, по-пленително и по-влюбено;
Точка Шеста - По-лесно е добро да се направи;
Точка Седма - Лошото неканено си идва, избор няма, освен да се приеме; 
Точка Осма  - Покана всяка за добро не се отказва, защото няма повторение за нея;
Точка Девета - Различни сме, в това е нашта ценност - да я пазим и уважаваме;
Точката Десета - В хармония и мир със себе си - май стъпка първа към щастие е;
Точка - Бонус -  "Никога не ти се дава мечта, без да ти се даде и шанс да я осъществиш!" - Ричард Бах 
 И точка Втора - Бонус - "Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли не съществуват чудеса, а другият – сякаш всяко нещо е чудо." Айнщайн  

Туй място мое си е - тук се смея, тук си плача, и си викам и си даже помълчавам... лудост всяка може да си ме обхваща.
Тук днес приех ръкавица хвърлена... с чест ли отговорих... Едно е сигурно - тук съм себе си, такава както най-се чувствам...
И трудното накрая ми остана... само десет линка да посоча... :(
Нека всеки мой гост, добре дошъл е, и ако пожелае да се включи... Чест за мен ще бъде ако някой го приеме.
Животът чудо е!

.

вторник, 11 януари 2011 г.

спомените...

.
Спомените... неочаквани са някога, а друг път желани...
Спомените... болка са и радост необятна...
Спомените... търсени и гонени са...
Спомените... усмихват, а после в миг ни натъжават...
Спомените... в мен са...
Спомени за радост първа... за първата обида... за първата целувка... за първата любов голяма... за първото ожулено коляно... за първа среща с морето... за първото решение самостоятелно... за първа стъпка в посоките житейски... за първи вик на нов живот... за първата усмивка на рожбата желана... за първи...
Животът пълен е с първите неща...
А после... спомен за последна среща... за последната усмивка... за дума сетна за раздяла...
Животът се изпълва с последните неща... осъзнати са след време...
А днес... спомените ми са светли, носят ми надежда и усмивки... Но винаги се появяват и от другите, с тъга повити...
Спомените... карат ме да осъзная, че времето забързва своя бяг към края... И в мен събуждат се желания за нови, смислени дела.  От безсмислието на ежедневието искам да избягам. Да не губя нито миг от ценния живот. Не трябва ми суетата на деня. И в търсене на смисъла напред поемам.
Смисълът е... осъзнах го вече... любовта!
Любовта... във всичките й измерения... земни и неземни...
Любовта...

.

неделя, 9 януари 2011 г.

родена за щастие...

.
Родена за щастие...
Родена съм, за да бъда щастлива...
Ей,  на такива мисли ме настрои прочетеното тази сутрин.
Силата на мисълта... позитивното мислене... лесно ли е... кой успява... и защо на друг нещо не достига, за да успее...
Има доста места в нета, които подтикват към позитивни мисли. Има доста книги, които въздействат доста силно. Много хора се възхищават, изумяват от силата на мисълта. Много се опитват да го приложат в живота си.
Опитът, да се вижда чашата винаги наполовина пълна, не за всеки е успешен. За кого е и за кого не е... Днес съм от успешните, а утре в другия лагер. Защо...
Мисълта... изглежда лесно да се използва силата й... Но коя мисъл... Добре, знам и правилната мисъл. Дори съм усетила силата й. Видяла съм промяната, която върши. Защо се оказва толкова лесно да се забрави успешната дума. Или от мързел се забравя да се използва редовно. Редовно... започва да звучи като зависимост. Но защо пък да съм зависима от негативното, което е навсякъде и без моето желание ме залива. Защо да не избера хубавото, позитивното. Може би защото за това трябва да се положи все пак някакво усилие... Усилието е до толкова, доколкото да си повтарям нещото, което ме усмихва.
Мисля си, приемам се за позитивно настроена личност. По-често успявам да видя хубавото в една ситуация. Но искам още. Чувствам необходимост от още. Сигурно затова публикация като днешната ще ми въздействат силно. Ще ме мотивират да се усмихвам повече. Ще ми помагат да виждам все повече хубавото.
Много местенца намерих в нета, където често наминавам, за да си получа дозата оптимизъм. И ще продължа да се отбивам... Защото ми действат добре... защото се чувствам по-добра... и май съм по-добра... ;)
А днес... макар, че топлякът през нощта  изгони сънят ми, знам, ще намеря нещото или нещата, които ще усмихнат денят ми. Едно по едно ще си ги търся, ще си ги откривам, ще си ги взема...
Защото... съм родена, за да бъда щастлива!
Родена съм за щастие!
Щастието е същността ми!
Щастие - това съм Аз!
.

събота, 8 януари 2011 г.

съботно...


В хладното утро, даже и студено, въпреки, че е съботно и малко мързеливо, търся топлите неща за ден усмихнат. И си ги намирам в чаша чай, в сока свеж и малко киселичък-веселичък на лимона. Топлото е в глас любим, дочут от телефона и думите добри, с обич разменени. Топло е и със старата жилетка, дето си не знае дните, но любима е...
Денят е в своето начало. Задачите основни, знам си. Изненади не ще има.
Но пък повод за усмивки знам, че пак ще си намеря.
Усмивките... нека да ги има...




.

вторник, 4 януари 2011 г.

слънцето...

.
Слънцето...
Сега ще ти разкажа за слънцето...
Слънцето днес позакъсня... Беше заето да се крие зад облаците плътни, някъде били са перести. Като каприз и зад луната скри се. В ранния следобед се показа в цялата си прелест. Събуди заспалия капчук дори на север.
Събуди и мен...
Днес съм слънчева...
Слънцето е в моите очи.
Слънцето е топлина... и светлина...
Значи затова съм топла и светла.
Обаче съм и пъстра, като ято от балони, пуснати от детска ръчичка. Балончета цветни - понесли още по-пъстри мечти.
В мен е цветно... Цвят от чувства споделени и светлината от  любов...
Дъгата си прегърнах... и дълго няма да я пусна... искам да съм цветна...
С цвят ще те даря и теб...


.

понеделник, 3 януари 2011 г.

бяла съм...

 .
Утро зимно е...
За него се говори поне от месец. Появи се тук и там за малко. И бързо си отиде. Няма да е изненада днес за никой. Време му е. Пък и му прилича.
Снегът е тук. Утрото е светло, бяло, чисто. Като обещание за обич.
Оптимизъм се разнася във въздуха кристален. Снежинките  в полет и игра са запленени. Носят свежестта на острите си връхчета кристални.
Стъпки меки в утрото събуждат тишината. И денят е тук...
С усмивката безмъвна на лице, с поклон пред вечната природа, размисли се леят и понасят се във вихъра със снежните искри. Вдигам погледа нагоре, ледените капчици ме освежават, казват ми, че мога всичко да постигна. И повярвала във внушения на уникалната кристална прелест, по пътя дневен си поемам със стъпките уверени.
Бяло, чисто, строго и студено... Странно, студ не сещам, а ми е уютно. Чувствам бяло, подредено, пухкаво и топло... играта на еднаквост и контрасти...
Днес съм бяла...
Бяла съм прегръдка...

.

неделя, 2 януари 2011 г.

рожден ден...

.
Честит Рожден ден, мило момче!
Изрекох толкова много пожелания, които сърцето ми викаше... Още толкова прочете в очите ми... Другите ми пожелания в целувките намери...
Благодаря на съдбата, че бяхме заедно в този ден!
Благодаря на теб!
Каза ми: винаги ще помня този ден... Усети ли сърцето ми как замря, дъха ми спря... от вълнение.
Искам да вярвам, че ще имаме още много такива дни... специални... за Нас!
Искам ги... Искаш ги... Искаме ги...
Ще ги имаме!
Обичам те!


.

събота, 1 януари 2011 г.

честита нова година...

.
Честита да е...
Дойде очаквана в дванайстия час. Точно когато старата си отиде тихо... Преди 365 дни и старата бе нова, бе чиста, пъстра с надежди и мечти... Като Новата...
Всеки от нас й е приготвил своите надежди и желания, а те са най-прекрасни. Мечтите ни са светли и добри. Вярваме, надяваме се и даже ще поработим, за да ги постигнем.
В началото на Новата година в сърцата има благодарност за отминалата. Благодарност за усмивките, за хубавите дни, за щастливите мигове. Има благодарност за трудните, понякога и горчиви, уроци, които сме научили. В сърцата има извор на любов. Любов за нас, за другите край нас. Любов, която ние да дарим...
Вече е първият ден... казват, че какъвто е днешният ден, такава ще ни е годината...
Тогава... лесно е... да се усмихнем :):):)
Нека усмивките са с нас!
Щастлива да е Новата година!

.