събота, 7 януари 2012 г.

зимно е...

.
Зимно е...
Някъде е люта зима, а някъде е нетипичен дъжд.
И природата се ошашави :)
Що за себе си се чудя...
Искам... не искам...
Пак променлива се чувствам.
И се лутам от усмивка до сълза...
Знам, с усмивки ми е по-добре.
Но те пречистват се от сълзи...
Затуй съм... дали това съм...
Неудовлетворено ми е.
Идеи имам, дори ги със делата сътворявам.
Но е някак... отегчено и невдъхновено в мен.
Днес мисъл ме преследва - да се подредя...
Разчистване по-скоро да направя на душата.
Лекотата да усетя в мен.
И всеки мой ден ще бъде вдъхновен.
От къде ли да започна?
Ей, това е сложният въпрос...
Изморено ми е.
И напрегнато.
Нетърпеливо ми е.
И мързеливо...
Няма тъй да стане.
След срещата със утрото неделно, аз със себе си ще се заема...
А сега нощта ще трябва духът ми неспокоен да приспи.
От сънят си имам нужда...
В зимна нощ ще спя...
Зимата на Емо ме плени.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner