.
Студ не искам...
И всичко е в една посока сякаш. И тук се вмъква "но"... Защо се разминаването случва?
Безсилието ме обърква. Когато знам, че не мога нещо да направя. Нещото, което е копнеж на цялата ми същност. Причини много са и все са независещи от мен. Поне така ги виждам...
Безсилието ражда страх без почва. И този страх до лудост ме довежда. Осъзнавам го и не мога да го спра, да го изкореня.
Когато всичко мине, питам се - аз ли бях това?
Къде бил е разумът ми да ме спре. Сигурно го нямам...
Знам само, че обичта ми, тя е тази, която ми дава сили и смисъл.
Топло е в прегръдка споделена.
Прегръдка... днес мечта недостижима е...
Те, мечтите са, за да се сбъдват.
Днес ще си мечтая...
0 мнения