понеделник, 19 декември 2011 г.

не ми е празнично...

.
Не е...
Няма го празничното ми настроение.
Няма го Коледния дух.
Всичко се е изпарило нейде.
Няма го...
А го търсих...
И го търся...
Няма и следа.
Не очаквам нищо.
Само липса в мен расте.
Да се науча да се усмихвам през сълзи ще трябва.
Никой да не види сълзите.
За да не обяснявам.
Ще се облека в мълчание.
Мълчи ми се сред другите.
Защото искам да говоря само с теб.
Усмивките ми са за теб.
И мислите ми с теб са.
Ежедневието ме боли.
Ежедневие по задължение...
Без вдъхновение.
Защото така се очаква.
А душата мъртва е.
Живецът й е с теб.
Когато си далече, за мене времето е спряло.
Уморих се да живея според очакване на други.
Нали животът мой е.
Защо е толкова труден изборът на щастие?
Казват, щастието е във всичко...
Трябва само да се види даже малкото.
Така е.
Щастието многолико е.
Но пълно е когато с теб съм.
Животът сякаш все по-бързо запрепуска.
А колко е пред мен не зная.
Да отлагам вече и не искам.
Страх ме е.
От пропуски не искам вече да боли.
И пак ще стискам зъби в празничните дни.
В дните, в които съм далеч от теб.
Искрицата за мен ще бъде твоят глас, когато мога да го чуя.
И сила ще ми даваш ти.
Не искам да има празници без теб.
Искам да е празник всеки ден, когато с теб съм.
Искам с теб да бъда!
До теб ли съм, с теб е празник всеки миг!

Такова ми е...
При Цвети е празнично.

2 мнения:

Darina каза...

Как да се преборим с това? Не може да няма начин, нали?

Amazonka каза...

Надежда и любов... може би...
Честита Нова година, Дарина! Нека е по-усмихната и по-успешна!
Добре дошла из земите Амазонски ;)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner