.
 |
| снимката е от нета |
И не е от времето навън.
В мен студът се разполага без покана.
Не искам го, но той не пита.
В душата си съм цвете слънчево.
Дете на лятото съм аз.
А днес кристали ледени покриват ми душата.
Оплитат ме във мрежа от сълзи.
Причина няма... просто, ей така...
Обичам слънцето и огънят, усмивките и грейнали лъчи...
Къде да си намеря днес, едничък лъч поне...
Усмивка с малко топлина ще търся.
В чаша топъл чай... в глас любим...
Защото съм дете на лятото.
И цвете от дъгата е душата ми...
.
Дъгата в душата, лесно скрежните решетки ще стопи.
Така е...
И аз, миличка, и аз! Айде много топлина в сърцата по празниците, а и после! ;)
Благодаря ти, мила!
Топли и весели празници!
Честита Коледа!